Озирис и Изида изслушаха доклада на слугинята и в мига, щом тя свърши, Озирис
се обърна и се отдалечи забързано.
Изида се завъртя към тях.
– Изглежда, госпожица Деър е решила, че все пак няма нужда от сън – каза тя. –
Но не се тревожете, ще я намерим. Дори дете би могло да проследи вонята £ през
града. А сега вървете да се облечете. Този път както се полага. В дрехи,
подходящи за това време и място.
Джош отвори уста да протестира.
Изида вдигна ръка.
– Без спорове, Джош. Ще откриеш в стаята си комплект златна броня; а ти, Софи
– сребърна. Облечете ги.
– Защо? – попита Джош.
– Ще бъдете представени пред Управляващия съвет на Дану Талис още тази
вечер.
Софи стрелна брат си с поглед.
– За какво е това бързане? – попита тя.
– Изглежда, че Дану Талис се нуждае от владетел. Предишният владетел, Атон –
строго погледнато той е настоящ владетел, докато не бъде хвърлен във вулкана, –
е бил свален от поста си. Бастет е решила да се прави на умна и е действала,
докато ни няма. Ще представи сина си Анубис пред съвета и ще твърди, че той е
законният наследник на Аменхотеп и следващ владетел на острова. – Устата на
Изида се изкриви в грозна усмивка. – Тя си мисли, че ще я подкрепим. Разбира се,
не знае, че разполагаме с вас, истинските наследници на Дану Талис.
Софи поклати глава.
– Нямам представа за какво говориш.
– Вие двамата – Златото и Среброто – сте законните владетели на Дану Талис. –
Изида се приведе напред, облъхвайки ги с аромат на канела. – След час
Управляващият съвет ще ви признае. Утре призори ще бъдете коронясани за
владетели на най-великата империя, съществувала някога на земята.
Софи отстъпи от жената, която приличаше на майка £. Клатеше глава.
– Не, това не е вярно. Не може да е вярно. – Намръщи се, когато спомените на
Вещицата затанцуваха в главата £. – Не това се случи предишния път.
– Случи се негов вариант – каза бързо Изида. – Аз бях в онзи времеви поток и
видях всичко. Видях как близнаците се бият и Дану Талис потъва.
– Я чакай малко. Кои близнаци? – попита Джош.
– Ние – рече горчиво Софи.
– Ние ли?
– В различен времеви поток сме се били помежду си. Винаги е имало само един
комплект истински близнаци: ние. Ние сме оригиналните близнаци от легендата.
Джош усети как светът се размества и завърта около него. Главата му затуптя.
– Чакай, чакай. Ние сме оригиналните близнаци. Първите Злато и Сребро.
– Да – каза Изида.
– И в друг времеви поток сме се били. Какво е станало тогава? – Той отчаяно се
опита да си спомни откъслечните разкрития от последните дни. – Какво е станало с
нас, Софи?
Отговори Изида.
– В другия времеви поток близнаците се биха върху Пирамидата на слънцето.
Умряха там, а Дану Талис потъна – рече тя студено. – Това няма да се повтори.
Този времеви поток е една от редките Благоприятни нишки – онези моменти във
времето, когато бъдещето още не е сигурно. Има прозорец – малък прозорец, – в
който можем да променим всичко. Няма да повторим допуснатите грешки. Вие сте
близнаците от оригиналната легенда, създадени от баща ви и мен: един да спаси
света и един да го унищожи.
– Кой го спасява и кой го унищожава? – попита Джош. – Не знаете ли?
– Това не се отнася за вас като отделни личности, а за света – обясни Изида. –
Заедно вие ще спасите един свят: Дану Талис.
– Но само като унищожим друг свят: Земята – прошепна Софи.
– Всичко си има цена. Сега вървете да се облечете. Ще потеглим веднага, щом
баща ви се върне. – Изида тръгна да се отдалечава, после спря и погледна през
рамо. – Преди седмица вие не бяхте нищо повече от обикновени тийнейджъри. Сега
сте на ръба да станете богове. Силите ви ще бъдат безгранични.
– Аз не искам да бъда бог – извика непокорно след нея Софи.
Вратата се затръшна, оставяйки близнаците сами в градината. Двамата стояха
мълчаливо дълго време, опитвайки се да осмислят всичко, което бяха узнали.
Когато накрая Джош се обърна да погледне към сестра си, тя плачеше безшумно –
големи сълзи се търкаляха по бузите £.
– Хей, хей, хей... – започна той. – Всичко ще се оправи. Ще бъдем добре.
– Няма! – сопна се тя. – Джош, аз не плача, защото съм тъжна. Плача, защото в
момента съм толкова бясна. Те... – Момичето посочи към затворената врата. – Те,
които и да са, си мислят, че са предвидили всичко, че ние сме просто фигурки,
които могат да местят по голямата си космическа дъска, и нещата ще станат точно
както са ги планирали. Мислят си, че ние ще се съгласим с всичко, без да задаваме
никакви въпроси, и просто ще правим каквото ни кажат, като добри деца. Мислят,
че ще унищожим Земята! – Тя поклати глава и градината се изпълни с аромат на
ванилия. – А това няма да стане.
– Няма ли? – попита Джош. Много му харесваше, когато сестра му бе бясна.
– Не и ако сме легендарните близнаци – каза тя твърдо.
– Не искам да се бия с теб, Софи – каза бързо Джош. Пристъпи от крак на крак. –
През последните няколко дни... не знаех какво става. Дий... ами, Дий ме обърка. Но
ти ми липсваше. Наистина ми липсваше.
– Знам. – Софи се усмихна през сълзи. – Нямаш представа какво направих, за да
се върна при теб.
– Последва ме до Алкатраз, като за начало. Как успя?
