– В калта зад мен има още – каза Черния ястреб. Поднесе ръка над металния
връх на копието. Зелената аура, трептяща по пръстите му, озари нарисувания там
квадратен йероглиф.
– Охо – прошепна Макиавели. – Какво имаме тук? – Протегна ръка, върховете на
пръстите му засияха и тунелът се изпълни със змийска миризма.
– Човече, трябва ти по-хубав аромат – рече Били.
– На мен си ми харесва – промърмори разсеяно Макиавели, докато мръсносива
светлина се стичаше от пръстите му. – Върши ми добра работа. – Сивите му очи
придобиха зеления цвят на аурата на Черния ястреб и квадратният глиф се отрази
в зениците му. После той вдигна очи към индианеца. – Знаеш ли какво е това?
– Виждал съм подобни копия и преди – отвърна онзи. – Всичките ни легенди са
пълни с тях. Те са древни и смъртоносни. Само най-могъщите шамани могат да ги
носят. – Той посочи глифа върху метала. – Обаче никога не съм виждал това върху
шаманско копие. Шарката ми изглежда южноамериканска.
Били погледна през рамото на италианеца към Черния ястреб.
– Аз съм виждал нещо подобно в Сенкоцарството на Кетцалкоатъл. Намират се в
кухнята, над хладилника...
– Да, там има стена, на която са изрязани такива квадратни фигури,
наподобяващи лица. Въпросната стена изглежда по-стара от останалата част на
къщата – потвърди Черния ястреб.
– Логично е да се предположи, че Кетцалкоатъл би могъл да знае тези думи. –
Макиавели се огледа. – Каза, че имало и други?
Черния ястреб вдигна още две копия от лепкавата кал. На върховете им бяха
изписани подобни квадратни глифове, макар единият да бе частично отмит от
морската вода. Били откри други две до стената на тунела. На върха на едното
имаше едва забележими следи от рисунка, а на второто се виждаха остатъци от
глиф, който бе частично изтрит.
– Забележете, че долната третина от копието е тъмна и на петна.
Черния ястреб обърна едно от оръжията и заби дръжката му в земята. Водата
стигна до белега върху дървото.
– Трябва да са били поне дванайсет копия – каза Макиавели, – подредени по
определен начин в калта. – Ръката му се раздвижи, описвайки фигура във въздуха.
– Разположението им трябва да е оформяло матрица на силата.
– Какво, какво? – попита Били.
– Мисли за това като за усъвършенствана аларма против крадци. Върхът на
всяко копие е бил изрисуван с боя от сърпица, червена охра или може би кръв. –
Той обърна плоското на върха към светлината. – Тези глифове може да изглеждат
южноамерикански, но са много, много по-стари. Това са Думите на силата, древни
оковаващи символи, произлизащи от език, който е бил само спомен още преди Дану
Талис да се надигне от вълните. Според легендата Архонтите използвали тези
символи, за да охраняват изключително ценни неща или да се пазят от нещо
невероятно опасно.
Хлапето се ухили.
– А ние знаем какъв е случаят тук.
Макиавели завъртя копието в лявата си ръка. То засвистя и завибрира, и
квадратният символ засия мътно. Аурите на тримата безсмъртни замъждукаха.
– Усещате ли това? – попита той с отсянка на страхопочитание в гласа.
Били и Черния ястреб кимнаха: изведнъж устите им бяха изтръпнали и въздухът
бе започнал да им се струва гъст. Били потърка челото си над лявата вежда,
почувствал внезапния натиск на главоболие. Италианецът протегна ръка и върхът
на копието докосна паяжините, които моментално се сгърчиха и изчезнаха.
– Съберете колкото копия можете – заповяда Макиавели. После се промуши
между двамата американци и изчезна в мрака.
– Хей, кога ти станахме носачи? – извика Били подир него. Погледна към Черния
ястреб. – Виж ги ти тези европейски безсмъртни!
Гласът на Макиавели се понесе от дълбините на тунела.
– Много бих се радвал аз да нося копията, Били. Но тогава ти ще трябва да
изследваш тази интересна пещера.
– Тъкмо щях да спомена за пещерата – каза Черния ястреб, преди Били да успее
да отговори. – Видях я, докато минавах оттук.
– Но не влезе в нея? – попита Макиавели.
– Да ти приличам на глупак?
Светещо кълбо лумна върху пръстите на Макиавели, разкривайки черен отвор в
стената. Входът към пещерата бе изкуствен – голям правоъгълник, изсечен в
твърдия камък. Макиавели махна с ръка и кълбото му се издигна до трегера. В
сивата светлина се появиха едва забележимите очертания на мърдащи и трепкащи
символи и безсмъртният се надигна на пръсти, за да види най-горния ред.
– Предполагам, че трегерът и подпорите са били изписани целите с Думи на
силата. Но после калта ги е покрила или са били отмити. Това е станало наскоро –
добави той, сочейки засъхналите струйки по стената. – Кетцалкоатъл е положил
големи усилия да плени онзи – или онова, – което се е намирало в тази пещера. Тя
е представлявала затвор. – Макиавели изчезна в чернотата и вътрешността се
изпълни с бледа светлина. – А не забравяй, Били... – отекна гласът му. – Врагът на
моя враг...
– Да, да, да. Трябва да си намериш нова любима фраза – промърмори Били.
Миг по-късно Макиавели се появи отново на входа. В отразената светлина от
кълбото му и зеленото сияние на Черния ястреб кожата му изглеждаше бледа и
нездрава, но сивите му очи блестяха от вълнение.
– Празна е.
