– Те израстват от драконови зъби. Знаеш ли как изглежда един нилски крокодил?
Разбира се, че знаеш – отговори Прометей на собствения си въпрос. – Спартите
притежават голяма част от ДНК-то на тези влечуги. Високи са горе-долу колкото
теб, но имат много къси крака, дълги туловища и тесни глави. Могат да тичат на
два или на четири крака и са адски бързи. Но не ги бива кой знае колко в
катеренето. – Той примижа срещу мъглата. – Ако обърна колите странично, това
ще ги затрудни още повече. – Взря се в мрака без никакъв успех. – Не съм сигурен
колко коли ще са ми нужни или дали на моста има достатъчно. А и ще ми трябва
известно време да ги подредя.
– Тогава аз отивам да забавя нашите крокодилски приятели. – Зъбите на Нитен се
разкриха в усмивка. – Ще се постарая да оставя някой и за теб.
С тези думи той се стопи в нощта.
– Внимавай – извика след него Прометей.
Откъм мъглата се разнесе безплътен глас.
– Аз съм роден за това. Кое е най-лошото, което може да се случи?
– Спартите да те убият и да те изядат.
– Това не ме плаши.
– А би трябвало – предупреди го Прометей. – Няма гаранция, че ще те изчакат да
умреш, преди да почнат да те ядат.
22 Бог на земетресенията и вулканите в митологията на маорите. – Б. пр.
Глава 29
Изведнъж нощната тишина бе разкъсана от странен лай – звук, който
наподобяваше кашляне.
– Кучета? – предположи Пернел.
– Не кучета, тюлени – отвърна Никола.
Изведнъж над тях с крякане закръжиха чайки, призрачни силуети в мъглата.
– Нещо не е наред. Чайките не би трябвало да крякат нощем – рече Никола и
затвори очи, отметна глава и вдиша дълбоко. – Странно. Не надушвам нищо ново.
Раздаде се нов лай – този път наистина бяха кучета. Звуците бяха приглушени от
сгъстяващата се мъгла.
– О, не! – Никола изведнъж посегна и хвана ръката на Пернел точно когато кеят
се заклати и завибрира. Металните столове, на които седяха, затрепериха и
задрънчаха по камъните.
– Какво беше това? – попита Пернел, когато тътнещата вибрация най-после
утихна. – Древен? Архонт?
– Земетресение – отвърна Никола леко задъхан. – Може би четири по скалата на
Рихтер. И близо, много близо.
– Кой мислиш, че го е причинил? – зачуди се Пернел. – Ако Тъмните древни имат
достъп до такава сила, значи сме го загазили. Те могат да унищожат този град, без
да свалят на брега нито едно създание. – Тя се намръщи. – Тогава защо не са я
използвали преди?
Алхимика поклати глава.
– Вероятно е естествено – каза той. – Помниш ли какво стана, когато двамата с
Макиавели се бихте на връх Етна? Сигурен съм, че земетресението е било
предизвикано от всичките сурови енергии, концентрирани в града. – Той потри ръце
и във въздуха затрепкаха зелени искрици. – Виж това. Въздухът е просмукан с
аури. Знаем, че Бастет е някъде там. А също и Кетцалкоатъл. Прометей и Нитен са
на път да се срещнат със Спартите – а аз не съм сигурен дали драконовите воини
имат аури. Марс, Один, Хел, Били, Макиавели – а може би и Черния ястреб – са на
острова. – Той плъзна ръка по главата си, потривайки късата си коса, докато
мислеше. Статично електричество запращя по скалпа му, сипейки искри като
фойерверки по рамената му. – Това е още една от причините в наши дни да не се
събират голям брой Древни на едно място.
Пернел облиза устни и кимна.
– Усещам вкуса на енергията във въздуха.
Десетсекундно треперене премина по улиците.
– Вторичен трус – прошепна Никола. – Предполагам, че за последен път толкова
аури са се събирали така близо една до друга на Дану Талис.
– Ако все пак някой ни се притече на помощ, то аурите им, прибавени към всичко
друго тук, може да предизвикат още по-силно земетресение. Трябва да се доберем
до острова и да сложим край на това. – Тя хвана съпруга си за ръката и го затегли
по кея към водата. – Веднага, щом започнем да използваме аурите си, ще
разкрием своето местоположение на всички – и всичко – наоколо. И ще започнем
да стареем. Ако нещо ни забави, докато прекосяваме залива, рискуваме да умрем
от старост, преди да стигнем до Алкатраз.
Пернел и Никола претичаха покрай Аквариума. Можеха да чуят плискането на
водата в дървените подпори отляво. И двамата знаеха, че към пристана са
привързани десетки лодки и корабчета, които не се виждат заради мъглата. Чуваха
как корпусите им бумтят и стържат по дървото, а щаговете23 звънтят по метала.
Една мачта изникна право пред тях и те изведнъж откриха, че са на края на кея.
Мъгла се издигаше от водата като пара.
– Помниш ли как се прави? – попита Никола с предпазлива усмивка.
– Разбира се. – Пернел се усмихна. – Това е проста преобразуваща магия.
Правехме я за... – Думите заглъхнаха на устните £ и усмивката £ помръкна.
– Правехме я, за да забавляваме децата – довърши Никола. Прегърна жена си и
я притисна към себе си. Мократа £ коса докосваше лицето му. – Постъпихме както
смятахме за правилно – каза той бързо – и никога няма да се съглася, че стореното
от нас е било грешно.
– Ние пазехме Книгата – промълви тя.
От векове Никола и Пернел Фламел бяха търсили легендарните близнаци. Когато
откриеха двойка Злато и Сребро, се опитваха да ги Пробудят, но никой от
