намерим най-добрите учители да ви обучават. – Тя се усмихна и черният £ език се
загърчи като червей в устата £. – Скоро ще можете да си създавате собствени
Сенкоцарства. Помислете си само: можете да направите свят и да го населите с
каквото пожелаете.
Джош се ухили.
– Това ще е яко. В моя свят няма да има змии.
– Щом станете владетели на Дану Талис, ще можете да имате всичко, което
пожелаете – добави Озирис.
– Вие така и не ни обяснихте какво трябва да направим, за да станем владетели –
рече колебливо Софи.
Изида се завъртя в седалката си.
– Ами нищо няма да правите. Ние просто ще ви представим като Златото и
Среброто.
– И ние няма да правим нищо? – настоя Софи. Това някак си не £ изглеждаше
правилно.
– Нищо – каза Изида и се извърна.
Близнаците се спогледаха. Нито един от двамата не £ повярва.
– Събралите се Древни ще разберат, че вие сте истинските владетели на острова
– рече Озирис. – През последните няколко хилядолетия едно-единствено семейство
управлява Дану Талис, но не винаги е било така. В началото, още преди той да
бъде издигнат от морето, Древните, а също и Великите древни, са били
управлявани от Злато и Сребро – отделни личности с необикновени аури.
– Отделни личности ли? – попита Софи и хвърли бърз поглед към брат си, чудейки
се дали той осъзнава значението на думите на баща им – на Озирис, поправи се тя.
– Не близнаци?
– Обикновено са били отделни личности – каза Озирис. – И много, много рядко
близнаци. През цялата история на острова е имало само няколко Златни и
Сребърни близнака. Техните сили били почти невъобразими. Говори се, че именно
първите близнаци започнали да създават Сенкоцарства, че можели да се движат
през самото време. Някои дори казват – изсмя се той, – че този свят бил
Сенкоцарство, създадено от тях. Но Златните и Сребърните близнаци винаги са
били истинските владетели на острова.
– Така че сами разбирате – рече Изида, – че Древните на Дану Талис ще трябва
да ви приемат за свои управници.
Софи се облегна в креслото си.
– Все ще има някой, който да възрази.
– Разбира се – каза Изида много тихо, – и ние ще се справим с тези възражения,
когато му дойде времето. – Макар че гласът £ си оставаше все така спокоен и
безстрастен, както през цялото време от пристигането им насам, в думите £ се
долавяше явна заплаха.
– Нормално ли е по улиците да има толкова хора? – обади се Джош. Беше се
навел надясно и зяпаше към града и каналите долу.
Софи видя как Изида и Озирис се спогледаха, но не казаха нищо. Взря се към
Дану Талис. Струи дим се виеха нагоре в неподвижния вечерен въздух и пулсът £
се учести.
– Гледайте! Там има пожари! Май горят някакви сгради.
– Има някакви безредици – сопна се Озирис, повишавайки гневно глас. После си
пое дълбок, треперлив дъх и продължи по-спокойно. – Има дребни граждански
вълнения. Във всеки град и по всяко време ще се намери някой недоволен.
– И с тях ще се справим – рече безизразно Изида. – Но няма да е днес. Днес ще
празнуваме!
Виманата изви и се спусна към пирамидата, а кръглата £ сянка се плъзгаше по
каналите и златните улици.
Софи забеляза, че всички канали, водещи към пирамидата, се охраняват от анпу.
От другата страна на водата се бяха струпали хора в бели роби. Изглеждаше, че
викат и размахват юмруци, и на Софи £ се стори, че видя плодове и други
предмети да летят през каналите към гъстите редици от чакалоглави воини.
– Мислех, че ще кацнем на върха на пирамидата – каза Джош.
– Няма да кацнем върху нея, а пред нея. Тя е куха – каза Изида. – Ще влезем
вътре.
Озирис наклони носа на кораба и пред очите им се появи големият златен площад
пред пирамидата. Когато се приближиха повече, близнаците забелязаха, че е пълен
с хора и карети. Наоколо имаше половин дузина вимани в не особено добро
състояние. До тях стояха карети и фургони, никои от които не бяха теглени от коне.
Мястото гъмжеше от воини с глави на кучета, чакали, бикове и свине, всички
облечени в брони, покриващи цялото им тяло. Имаше и няколко воини-котки, но те
се държаха встрани от останалите – и най-вече от воините-кучета.
– Очакват някакви неприятности – каза Софи.
– О, това е само с церемониална цел – рече бързо Изида. – Случаят е рядък: не
помня кога за последно всички Древни са се събирали на съвет. – Тя се завъртя
пак в седалката си и Джош изведнъж се сети за безкрайните летни екскурзии с кола
из Америка, когато баща му караше, а майка му все се обръщаше да им дава
наставления, да им покаже някоя местна забележителност или по-често да
прекъсне някоя кавга. – Може би днес е последният път, когато ще видим всички
Древни на Дану Талис, събрани на едно място. Промяната е завладяла много от
тях и ги е направила... – Тя млъкна, търсейки подходящата дума.
– Отблъскващи – подхвърли Софи.
– Отблъскващи – съгласи се Изида.
– Но вие не сте се променили – каза Джош. – Нали?
– Не, не сме – отвърна Изида, усмихвайки се със стиснати устни.
– Макар че не всички изменения са външни – промърмори Софи.
Корабът се спусна рязко, а после спря с леко поклащане на площада пред
извисяващата се пирамида. Анпу в черно-червени керамични брони се строиха в
две редици пред виманата.
