не беше летяла с планер, но бе отлична ездачка и първокласна сърфистка. А бе
открила, че летенето с планер много прилича на карането на сърф, само дето се
носиш по въздух, а не по вода.
Беше се учила да язди вълните в леденостудените води, които блъскаха
островната £ крепост Скай37 , хилядолетия преди сърфингът да стане спорт.
Векове по-късно дори бе отвела група маорски воини от един остров на друг, за да
спасят отвлечени деца. Стражите бяха гледали за платна, които да оповестят
пристигането на врага, а маорите им се бяха изплъзнали, карайки дълги дъски.
Тя нададе боен вик. Това страшно £ харесваше и съжаляваше само за едно – че
го откри толкова късно.
Скатах Сянката премести теглото си, така че носът на планера да се насочи
нагоре и въздухът да влезе под крилата. Планерът се заиздига в бавни спирали и
когато тя реши, че е достатъчно високо, се обърна и погледна надолу.
Точно под нея гората се бе проснала като необятен зелен килим. Далеч на
хоризонта блестяха синьото море и златният град Дану Талис с голямата Пирамида
на слънцето, открояваща се на фона на небето.
Във въздуха под Скатах имаше три хиляди планера и макар че те бяха
предназначени само за един човек, повечето носеха и втори, привързан несигурно
под първия. Хартията и кожата пукаха при полета, което създаваше звук като от
далечна гръмотевица.
Почти четирийсет вимани летяха под планерите. Повечето бяха сглобени от части
на различни съдове. Имаше няколко с рядката триъгълна форма и тук-там някой
голям боен кораб рукма, но повечето бяха от малките кръгли съдове,
предназначени за двама души, но сега натъпкани с по пет-шест воини. Никой от
корабите не беше нов, а няколко – включително този, който возеше Жана и другите
– бяха направо допотопни: на илюминаторите им нямаше стъкла, металните им
корпуси бяха овързани с лиани, за да не се разпаднат, и ги осейваха дупки,
запушени с листа и дърво. Всички кораби бяха опасно претоварени. Преди да
излетят, Уицилопочтли бе казал на Скатах, че праща в битката всички защитници на
Игдразил – почти десет хиляди воини. Четири хиляди от тях щяха да се спуснат от
въздуха, докато шест хиляди щяха да прекосят джунглата. И пак щяха да им
трябват два дни, за да стигнат до Дану Талис. А никой не знаеше какво ще заварят
там.
Скатах беше отказала да влезе с другите в очуканата кръгла вимана. Имаше
нещо, което трябваше да свърши, и не можеше да си позволи да бъде затворена
на борда на кораба. Беше настояла да се привърже към планер и да скочи от един
клон, знаейки с абсолютна увереност, че ще успее да овладее нужните умения. По
същия начин се бе научила да плува – като скочи в ледените дълбини край остров
Скай и пляскаше из водата, докато не започна да се държи на повърхността.
Скатах направи кръг около виманата и помаха пак. Жана също £ махна. Прометей
бе прекалено зает да се бори с уредите за управление, за да я забележи; Уил и
Паламед се взираха неспокойно в него. Само Сен Жермен изглеждаше напълно
отпуснат, седеше прегърбен на пода и пишеше в бележника си. Скатах се
надяваше, че той ще доживее да завърши своята симфония: имаше чувството, че
ще бъде епична.
Девата воин хвърли един последен поглед към приятелите си и позволи на вятъра
да я подхване и да я понесе все по-високо и по-високо. Когато бе сигурна, че
другите вече не могат да я виждат, зави надясно и се понесе надолу към
покрайнините на града.
37 Шотландски остров. – Б. пр.
Глава 50
Около ръката на Никола Фламел се образува зелена ръкавица и плътна топка от
енергия зажужи в дланта му, пръскайки искри. Той тъкмо замахна да метне топката
към Мориган, когато Пернел внезапно го сграбчи за китката.
– Чакай!
– Да чакам ли? – Никола погледна объркано жена си. Вълшебницата се взираше
напрегнато във фигурата с черно наметало. – Ти не си Мориган, нали?
– Това е Мориган, Богинята-врана – настоя Никола. Топката от енергия, въртяща
се в дланта му, започваше да се смалява.
Закачулената фигура пред тях вдигна глава. Качулката обрамчваше бледото £
лице и когато заговори, в гласа £ ясно се долавяха следи от ирландски или
шотландски акцент. Очите £ бяха затворени.
– Мориган още спи – рече тя и отвори очи. Те бяха кървавочервени. – В момента
съм Бав.
Очите на създанието бавно се затвориха и се отвориха пак. Сега бяха яркожълти.
– А сега съм Маша. – Келтският акцент беше още по-силен, а гласът – по-дълбок
и по-дрезгав.
Очите на създанието се затвориха отново, а когато се отвориха, едното беше
блестящо червено, а другото яркожълто. Два гласа се разнесоха от една и съща
уста, в лек разсинхрон един с друг.
– Ние сме сестрите на Мориган. Ние сме Богинята-врана.
Никола премести поглед от създанието към жена си и повдигна въпросително
вежди.
– Те са три в едно тяло – обясни тя. – Нещо като трите проявления на Хеката,
само че Мориган, Маша и Бав са три отделни личности. Преди векове Мориган
надвила другите две и ги затворила в себе си. – Пернел се усмихна. – Аз ги
освободих и сега Мориган е затворена вътре.
Богинята-врана се усмихна и острите £ зъби се белнаха на фона на черните £
устни.
– Надявай се тя никога да не се измъкне, Вълшебнице. Защото не те обича
особено.
