точно заради такъв вариант. В същия този миг те пътуват насам, или пък ще го
сторят, когато мъглата се вдигне. – Той поклати глава. – Казах на брат си, че тази
мъгла е грешка. Но докато корабчетата пристигнат, как да се развличаме? –
Кучешките челюсти зейнаха в усмивка. – Ами да, ще гоним вас. – Посочи с
горящата си ръка към Алхимика и дузина анпу дотичаха безшумно при него. –
Доведете ми ги. Живи! Ще имам удоволствието да те убия лично, Алхимико –
обеща Шолотъл.
Никола плесна с ръце и стена от зелен пламък изригна от твърдата земя току
пред него. Жегата накара чакалоглавите воини да отстъпят с опърлена и димяща
козина.
– Това е остров, Алхимико, няма къде да се скриеш – зави Шолотъл.
– Аз не се крия – каза Никола, отстъпвайки от пламъците. – Идвам за теб,
чудовище.
– Ще умреш на този остров!
– А ти ще умреш заедно с мен.
Никола се обърна пак към Пернел и Богинята-врана.
– Трябва веднага да събудим Ареоп-Енап. Той е единствената ни надежда.
– Ами ако не можем? – попита Богинята-врана.
Пернел и Никола я погледнаха, без да кажат нищо. Накрая Пернел проговори.
– Ще го събудим – каза тя кратко. – Или ще умрем, докато се опитваме.
– И вероятно ще ни изядат – добави Никола с усмивка.
– Винаги ли е толкова вълнуващо около вас двамата? – попита Богинята-врана.
– Дори и за нас последната седмица беше... необикновена – каза Никола.
38 Ацтекски бог на подземния свят, свързва се също със залеза, мълнията и огъня (понякога се среща в
неправилния вариант Ксолотъл). – Б. пр.
39 Великолепно (фр.). – Б. пр.
Глава 51
– Стойте тук. Не излизайте от стаята – заповяда Изида.
– Не пипайте нищо – добави Озирис. – Възрастта на повечето артефакти тук се
измерва в десетки хиляди години.
– Не излизайте от стаята – повтори Изида. – Когато ние излезем, заключете
вратата след нас. Не отваряйте на никого.
– Ами вие? – попита Джош.
Изида се намръщи.
– Какво имаш предвид?
– Каза да не отваряме на никого – това включва ли и вас?
Тя въздъхна.
– Джош, нарочно се правиш на глупав. Разбира се, че на нас ще ни отворите. Ще
се върнем след по-малко от час и ще ви заведем да ви представим на съвета.
Озирис потри нетърпеливо ръце и в този момент заприлича на мъжа, когото
близнаците бяха наричали
– Вече успяхме да говорим с някои Древни, така че всички знаят, че сте тук. Ще
има голямо вълнение, когато се появите.
– Да. Всички говорят за вас – добави Изида. – И така, не забравяйте...
– Да заключим вратата – довърши Джош.
– И да не излизаме от стаята – добави Софи.
Изида кимна, но на лицето £ нямаше усмивка. Явно не намираше поведението на
близнаците за забавно. Дръпна тежката врата след себе си, докато излизаше, и тя
се затръшна с бумтене. Джош се помъчи да завърти големия кръгъл ключ, който
Древните бяха оставили в ключалката. Накрая той прещрака и близнаците останаха
сами в една от най-просторните стаи, които са виждали някога.
– Огромна е – прошепна Джош. – Тук може да се побере футболно игрище.
Софи отиде по средата на помещението.
– Повече от едно – каза тя, оглеждайки се първо наляво, а после надясно.
Близнаците стояха в стая без прозорци, която бе толкова голяма, че през тъмните
сенки не можеха да видят стените отляво и отдясно. Стената точно срещу тях бе
наклонена навътре.
Софи посочи към нея.
– Това трябва да е външната стена на пирамидата.
– Изглежда, тази стая се простира от единия до другия £ край – каза Джош.
– Това би означавало, че е дълга около два километра и половина.
– На това му се вика голяма стая – рече той. – Изненадан съм, че не е разделена
на по-малки. Би било по-логично.
– Джош, тези хора създават светове, правят цели Сенкоцарства. Никога не биха
разделили една стая само защото е практично. – Софи млъкна за момент, а после
добави: – Чудя се обаче за какво ли я използват. Прилича ми на галерия. – Посочи
към една стена, където върху камъните личаха бледи правоъгълници. – Виждаш
ли? Там е висяло нещо. – Тя се завъртя в кръг. – Няма прозорци, само една
врата...
– Тогава откъде идва светлината? – попита Джош. Не можеше да открие никакъв
източник.
– Мисля, че от самите стени – каза с почуда Софи.
Джош отиде до стената и допря ръка до златните камъни, но те бяха хладни на
пипане.
– Тук има нещо. – Софи посочи към пода, където едва личаха останките от стара
мозайка. Джош се върна при нея, коленичи на пода и духна силно. Прахта се
разлетя, за да открие поредица от идеални кръгове, разположени един в друг. Те
се състояха от хиляди мънички златни и сребърни плочки. Вътрешният кръг бе
запълнен със златистожълти квадратчета, а сребърните плочки образуваха около
него едно дълго С, подобно на луна.
Софи проследи очертанията на сребърния полумесец с върха на ботуша си.
После потупа по най-вътрешния кръг.
– Слънце и луна. – Тя отстъпи назад и огледа внимателно шарката. – Изглежда,
тази част от пода е по-стара от останалото. Виждаш ли? Камъните са съвсем
различни. – Тя коленичи и прокара ръка по мозайката, проследявайки с пръст
очертанията на луната. Съвсем тънка струйка от сребърната £ аура потече от
върха на пръста £ и се процеди през ръкавицата £, за да се събере върху
