Чародейката полностью

ги накараме да вярват, че сме много повече.

– Призракът на Хуан Мануел де Аяла е затворен на острова – каза Пернел, –

прикован завинаги към него. Има и други привидения. Те ми помогнаха да избягам.

Сигурна съм, че пак ще ни помогне. Би направил всичко, за да защити своя остров.

Нитен се усмихна.

– Призраците и духовете са полезни за отвличане на вниманието. Но за битка с

чудовищата ще ни трябва нещо по-веществено. За предпочитане със зъби и нокти.

Устните на Пернел бавно се извиха в усмивка, която бе ужасяваща.

– Е, разбира се, и Ареоп-Енап е на Алкатраз.

Прометей се завъртя.

– Стария паяк! Мислех, че е мъртъв.

– Когато го видях за последно, беше отровен от ухапванията на милиони мухи.

Уви се в твърд пашкул, за да се изцери. Но е жив.

– Ако можем да го събудим... – измърмори Прометей. – Той е... – помълча малко

и поклати глава – ...той е страховит в битка.

– Като казвате Стария паяк... – започна Нитен, – за голям паяк ли говорим?

– Голям е – отвърнаха едновременно Никола и Пернел.

– Много голям – добави Пернел. – И невероятно могъщ.

Прометей поклати глава.

– Познавах го, когато бе още красива жена, преди Промяната да я завладее.

Промяната рядко е милостива, но мисля, че към нея бе особено жестока.

Голяма група усмихнати японски туристи се скупчиха наблизо и започнаха да

правят снимки на острова, един на друг и на летящите над главите им червено-

зелени папагали. Безсмъртните и Древният приеха това като знак да се преместят

по-нататък по кея.

– Трябва да задържим чудовищата на острова – каза тихо Никола, докато

вървяха. – Ако всички са на едно място, ще е по-лесно да защитаваме града.

Прометей поклати глава.

– Не става дума само за защита на града, Никола. Трябва да унищожим тези

зверове. А времето не е на наша страна. Гарантирам ти, че всяка зла твар по

Западния бряг на Америка в момента се насочва насам. Всеки Тъмен древен идва

заедно със слугите си. Не можем да се бием с всички.

– Не е и нужно – каза твърдо Нитен. – Трябва да се съсредоточаваме върху

всеки враг поотделно. Дайте да се справим първо с това пред себе си. – Той кимна

към острова. – Тъмните древни възнамеряват да пратят тези създания да посеят

ужас и объркване в града. Ако успеем да го предотвратим, ще навредим на

плановете им. И да, сигурен съм, че идват още, но те са отделни единици и ние сме

повече от способни да се справим с тях.

– А и не е задължително да сме само четирима – каза Пернел. – Има и други –

безсмъртни като нас или безсмъртни, които служат на миролюбиви Древни или

Потомци. Те ще застанат на наша страна. Трябва да се свържем с тях.

– Как? – попита Прометей.

– Имам телефонните им номера – каза Пернел.

– Цагаглалал ще се бие с нас – продължи Никола, – а никой не знае докъде стигат

силите £.

– Тя е старица – каза Нитен, клатейки глава.

– Цагаглалал е много неща – рече Пернел, – но би било грешка да мислиш, че е

просто една старица.

– Ако имаш познати, повикай ги – каза решително Нитен. – Доведи ги всичките. –

Обърна се към Древния. – Прометей, ти си Господар на огъня. Можеш ли да

засипеш острова с огнен дъжд?

Едрият Древен поклати тъжно глава.

– Бих могъл, но дъждът ще е слабичък и ще ме унищожи напълно. Аз съм стар,

Нитен, и умирам. Загубих Сенкоцарството си и ми е останала малко аура... колкото

може би за една последна славна битка. – Той оголи зъби в мрачна усмивка. – А

това искам да си го запазя за самия край.

Японският безсмъртен кимна.

– Разбирам те.

– Значи ще съсредоточим усилията си върху острова – обяви Никола. – Но преди

да го направим, трябва да знаем какво става там.

– Можем да опитаме с ясновидство – предложи Пернел.

Никола поклати глава.

– Прекалено ограничено и отнема много време. Ще успеем да видим само онова,

което се отразява в стъкло или във вода. Трябва ни по-голяма картина. –

Изведнъж той млъкна и се ухили. – Помниш ли Педро?

Пернел го изгледа неразбиращо за миг, а после усмивка озари лицето £.

– Педро. Разбира се, че помня Педро.

– Кой е Педро? – попита Нитен.

– Беше. Педро го няма вече. Отиде си преди близо сто години – рече Пернел.

– Педро – кралят на Бразилия ли? – попита Прометей. – Или Педро – кралят на

Португалия? Или изследователят, или изобретателят?

– Папагалът – рече Пернел, – кръстен на нашия голям приятел Перикильо

Сарниенто2 . В продължение на десетилетия имахме голям жълтокачулат какаду.

Казвам ние, макар че честно казано, той бе привързан към Никола, а мен само ме

търпеше. Намерихме го като изоставено пиленце, когато претърсвахме руините на

Нан Мадол през деветнайсети век. Прекара с нас почти осемдесет години.

Прометей поклати глава.

– Наистина не разбирам... – започна той.

– Папагалите са забележителни птици – продължи Никола, без да му обръща

внимание. Протегна лявата си ръка настрана и в соления въздух се разнесе съвсем

слаб аромат на мента. Устните му зашаваха и дъхът му заизлиза между тях с тихо

съскане. Чу се внезапно пърхане на крила и пищен зелен папагал с червена глава

кацна върху опакото на дланта му. Килна главата си на една страна и го изгледа

въпросително с голямото си сребристо-златно око; после бавно запристъпва нагоре