Черепният трон полностью

Кендъл беше включена в уроците по красиянски, които двете даваха на Роджър, и това много му помагаше, защото му позволяваше да се упражнява с някой, който срещаше същите трудности като него.

Кендъл грейна и повдигна широкия си шарен панталон във впечатляващ реверанс.

— Благодаря ви, Ваша Светлост.

Когато се изправи, свободната ѝ риза за тренировки леко се поразтвори и Роджър зърна поредица от плътни белези на гърдите ѝ.

Кендъл улови погледа му и първо се усмихна, докато не погледна надолу и не осъзна, че той гледа белезите, а не цепката на бюста ѝ. Внезапно момичето се изчерви и бързо придърпа ризата, за да се прикрие. Роджър отмести поглед настрани. От срама в очите ѝ му се прииска да се беше продънил в Ядрото.

Аманвах веднага усети смущението им. Тя леко наклони глава към Кендъл и Сиквах веднага улови момичето за ръката.

— Вече си готова за по-високо ниво шарукин — каза Сиквах, — ако успееш да усъвършенстваш позата „Скорпион“.

— Мислех, че съм се справила с нея — рече Кендъл.

— Може би се справяш по-добре от останалите чини — рече Сиквах, — но ако искаш да се обучаваш в по-висшите форми, ще трябва да се постараеш повече. Ела.

Кендъл погледна към Роджър, но позволи на красиянката да я отведе настрани, за да се упражняват. Аманвах ги изпрати с поглед и щом се отдалечиха достатъчно, тя се обърна към Роджър.

— Съпруже, обясни. Ти често се оплакваш от това, как хората реагират на твоите белези от алагаи, а сега правиш същото с ученичката си.

Роджър преглътна. Аманвах имаше навика да казва истината в очите. Понякога направо се плашеше от нея.

— Получи ги по моя вина — рече той. — Исках да се изфукам колко я бива да омайва демоните с цигулката си. Подтикнах я към солово изпълнение, преди да е готова, и останах твърде далеч назад. Тя сбърка, а аз не бях до нея, за да я предпазя от ядроните. — Погледът му се замъгли от сълзи. — Спаси я Гаред. Втурна се право в групата демони и я изнесе навън. Тя едва не умря, докато Лийша я кърпеше. Давах кръв, докато накрая не припаднах, но пак не беше достатъчно.

Аманвах се взря в него.

— Дал си ѝ от кръвта си?

Тонът ѝ го накара да подскочи като залят с кофа ледена вода. Красиянците имаха хиляди закони и обичаи, свързани с кръвта, но Роджър винаги ги беше смятал за отживелица. Неговата кръв, която течеше във вените на Кендъл, може би я правеше нейна сестра, а може би означаваше, че двете със Сиквах ще трябва да се бият с ножове. Само Създателят знаеше какво.

Аманвах даде знак на Сиквах. Двете жени не бяха направили почти нищо, но Сиквах веднага започна да хвали напредъка на Кендъл. След няколко секунди двете се присъединиха към Роджър и Аманвах. Кендъл изглеждаше объркана, но също като Роджър се беше научила да не обръща внимание, когато съпругите му започнеха да се държат странно.

— Трябва да обядваш с нас.

Думите на Аманвах прозвучаха повече като заповед, отколкото като покана; това беше чест, която не можеше да се отхвърли с лека ръка.

Кендъл отново приклекна в реверанс.

— За мен ще бъде чест, Ваша Светлост.

Всички се качиха в шарената карета и потеглиха към ресторанта на Шаманвах. Графът беше забранил на красиянците да притежават земя, но това не спря Шаманвах, когато видя сградата, голяма фермерска къща, намираща се недалеч от центъра на града. Първата съпруга на Абан имаше дълбоки джобове, пълни със злато, и един не много продължителен пазарлък със собственика беше достатъчен, за да си тръгне с договор за стогодишен наем, който щеше да издържи във всеки съд на Теса. Майсторите работеха денонощно за разширяването на къщата и добавянето на допълнителни етажи. В новата къща вече почти не се различаваше някогашната скромна сграда.

Първо бяха завършени луксозните стаи за гостуващите красиянски благородници. Съпругите му намираха стаята им в гостилницата на Смит за неприемлива и веднага преместиха вещите си при Шаманвах. Дори не бяха попитали Роджър, но той нямаше и намерение да се оплаква. Шаманвах ги окъпа във великолепие, докато чакаха да бъде завършен домът на Роджър.

Дом. Той поклати глава при мисълта за него. Всъщност никога не беше имал истински дом и след смъртта на Арик не се беше нуждаел от нещо повече от стая, където да полегне. Скоро щеше да може да посреща цяла театрална трупа и пак щяха да му останат свободни стаи.

Пред къщата на Шаманвах беше започнала да се образува тълпа, която чакаше да се освободят маси в препълненото заведение. Мнозина от хралупарите бяха харесали пикантната красиянска храна и скоро всяка освободена възглавница бързо се заемаше от нов клиент.

Но Аманвах беше от красиянското кралско семейство и Шаманвах винаги посрещаше нея — и дори Роджър — лично.

— Обичайната маса, нали, Ваша Светлост?

— Иневера — отвърна Аманвах. Което означаваше „Ако Еверам пожелае“, но както Кендъл, така и всички останали знаеха, че това е заповед. — Но първо баня, за да измия потта от шарусахк.