Черепният трон полностью

Роджър се беше отпуснал в топлата вода, но сега изведнъж подскочи с плясък.

Сиквах се поклони на Кендъл и гърдите ѝ разплискаха водата.

— За мен ще бъде чест да те приема, Кендъл ам’Хралупа, като моя сестра съпруга.

— Чакайте малко — каза Роджър.

Кендъл изсумтя смутено.

— Едва ли ще намерим пастир, който да проведе такава церемония.

— Инквизитор Хейс дори няма да обърне внимание на Сиквах — отбеляза Роджър.

Аманвах сви рамене, без да сваля поглед от Кендъл.

— Езическите свети мъже не са от значение. Аз съм Невеста на Еверам и дъщеря на Избавителя. Ако изречеш брачната клетва пред мен, ще бъдеш омъжена.

„А мен все едно ме няма тук“, помисли си Роджър, докато къпещите се жени обсъждаха третия му брак. Знаеше, че трябва да продължи да се съпротивлява, но му липсваха думи. Не стъпваше в Свещен дом, освен ако наистина не му се налагаше, и не разбираше и една ядронска думичка от бръщолевениците на пастирите. Както той, така и майстор Арик преди него знаеха много добре, че Създателят бе накарал много съпруги да забравят за брачните си обети. Поне за няколко часа.

Но подобни неща винаги носеха неприятности. Създателят може и да не се интересуваше, но все пак имаше някаква мъдрост в догмата на пастирите.

— Да — рече Кендъл, навела поглед към водата, и Роджър усети как през тялото му преминават тръпки. Тя вдигна глава и срещна погледа на Аманвах. — Да, добре. Ще го направя.

Аманвах кимна и се усмихна, но Кендъл вдигна предупредително ръка.

— Но няма да произнасям никакви клетви в банята. Искам да разбера някои неща за тая работа с дживах сен и трябва да кажа на мама.

— Разбира се — отвърна Аманвах. — Майка ти трябва да преговаря за зестрата ти и да поиска благословията на патриарха в рода ви.

Това накара Роджър да се поотпусне и Кендъл като че ли също се поуспокои.

— Нямам патриарх — рече тя. — Ядроните отнесоха всички, освен мама.

— Сега, когато си обещана, тя също ще има мъж, който да се грижи за нея — обеща Аманвах. — Към новата къща на съпруга ни ще бъдат добавени стаи и за вас двете.

— Ей, чакайте — рече Роджър. — Аз нямам ли думата тук? Изведнъж се оказвам обещан и трябва да живея с новата ми тъща?

— Че какво ѝ е на мама? — сопна му се Кендъл.

— Нищо — отвърна Роджър.

— Ядронски си прав — рече тя.

— Възрастна жена от рода ще помогне много, когато започнат да идват децата, съпруже — каза Аманвах.

— А какво става с моята свобода? — попита Роджър.

Думите прозвучаха като цвъртене на мишка и всички жени, дори Кендъл, се засмяха.

— Мога ли да направя едно признание, сестро? — попита Сиквах.

— Разбира се — рече Кендъл.

Престорено скромната усмивка на Сиквах леко се накъдри.

— Аз си легнах със съпруга ми в банята още преди да се оженим.

Роджър очакваше Кендъл да се възмути, но вместо това тя също се усмихна смутено и се обърна към него, срещайки погледа му.

— Така ли? Честна дума?

Лийша погледна към водния часовник и с изненада установи, че е почти привечер. Беше работила от часове, но сякаш бяха минали секунди, откакто бе слязла в лабораторията си. Работата с магията на хора имаше същия ефект като онова, което се случваше с воините, биещи се срещу ядроните със защитени оръжия. Тя се чувстваше изпълнена с енергия и силна, въпреки дългото време, което бе прекарала наведена над работната си маса.

През последната година беше използвала избата единствено за правенето на течен демоноогън и разрязването на демони, но след връщането ѝ от Дара на Еверам тя се беше превърнала в защитена камера. Лийша беше научила много неща по време на пътуванията си, но нищо не можеше да се сравни с тайните на магията на хора. Преди можеше да рисува защитите си на слънчева светлина и се нуждаеше от тъмнина и демони само за да ги захранва. Сега, благодарение на Арлен и Иневера, тя разбираше много повече.

На нейна земя, недалеч от къщата ѝ, за да не стига вонята до нея, беше построено тъмно, проветриво помещение, където бавно съхнеха труповете на посечените демони, наситени с магия. Сукървицата се събираше в специални тъмни шишета, за да се използва за могъщи заклинания, а полираните кости и мумифицираните останки бяха защитавани и покривани със злато или сребро, за да осигуряват постоянна енергия за зареждане на оръжията и другите предмети. Някои от тях работеха дори на дневна светлина.

Това беше изумителен напредък, който можеше да промени хода на войната с демоните. Сега Лийша можеше да изцелява рани, които някога се бяха считали за смъртоносни, и да взривява ядрони от разстояние, без да се налага да рискува живота си. Престилката ѝ вече се нуждаеше от нови джобове, в които да прибира нарастващия асортимент от защити. Някои от хралупарите я наричаха чародейка, макар да не се осмеляваха да ѝ го казват в очите.

Но въпреки всички открития, защити и хора магия, работата беше твърде много, за да се справи сама. Имаше нужда от помощници. Още чародейки, които да помагат при подготовката и да се погрижат тези сили повече да не бъдат изгубени.