Черепният трон полностью

Всички доброволци бяха под и малко над двайсетте, хралупари, които бяха поискали да се присъединят към дърварите, но бяха отхвърлени по една или друга причина. Един имаше проблеми с дишането. Друг имаше нужда от лещи, за да вижда. Някои просто не бяха или достатъчно едри, или достатъчно силни, за да издържат напрежението.

„Разрастваща се класа от кхафити, ако не действаме внимателно“, помисли си Лийша.

— Те ме зяпат — рече Уонда.

— Аха — съгласи се Лийша. — Поне веднъж да почувстваш какво е. За тези деца ти все едно си Защитеният.

— Не се шегувай с Избавителя — каза Уонда.

— Ние всички сме Избавители — отвърна Лийша. — Това са негови думи. Твоята работа е да вдъхновиш тези деца така, както той вдъхнови теб. Светът се нуждае от всички Избавители, които може да получи.

— Тогава защо да не защитим дърварите и шарумите? — попита Уонда. — Защо само отхвърлените?

— Все още само изпробваме — отвърна Лийша. — Трябва ни малка група, която да можем да контролираме, за да проверим как работи процесът, преди да го приложим върху мъже с размерите на дърво.

Групите бяха три. Стела беше включена в едната от тях. Чичо ѝ Кийт, който беше само с няколко години по-голям от нея, беше в другата. Никой от участниците не можеше да бъде определен като цвета на воинството на Хралупата.

Първата дузина, включваща Калън Кътър, син на приятелката ѝ Бриана, щеше да получи специално изработени копия, които Лийша лично беше защитила. Те имаха къси дръжки и дълги, защитени остриета, направени така, че да източват магията от ядроните към човека, който ги държеше.

Втората групичка щеше да получи оръжия, които изглеждаха също като първите, но съдържаха късчета хора, облечени в защитено сребро. Копията щяха да задържат ограничено количество енергия в себе си както през нощта, така и през деня и щяха да се презареждат след изхабяването ѝ.

И накрая групата на Стела, най-желаната от всички, щеше да се сдобие със защити по кожата и да се обучава в шарусахк с Уонда.

Изпитанията щяха да продължат месеци, но ако хипотезите на Лийша се окажеха правилни, при следващата поява на демонските князе те щяха да разполагат с армия от Избавители.

Нейните защитени деца.

— Ето, готово.

Когато Лийша завърши последната защита на кожата на Стела, навън вече се беше стъмнило. Останалите чакаха заедно с Уонда в двора и се наслаждаваха на оръжията и кожата си. Всички знаеха, че скоро ще излязат в нощта, където много воини бяха отишли и не се бяха върнали повече.

Във въздуха се усещаше нарастващо въодушевление. Вероятно беше да загинат, да, но това беше и възможност да си отмъстят, да покажат на Хралупата, че също са полезни. Никой от тях не можеше да стои спокойно на мястото си, пристъпваха от крак на крак или крачеха из двора в очакване Стела да се появи, за да започнат.

Лийша я освободи, като изпрати момичето с поглед през защитените си очила. Дворът беше облян с магия, която бе почти невидима за невъоръженото око. Някои защити бяха направени да сияят, осветявайки двора, но други пулсираха със сила, която не можеше да бъде видяна без защитено зрение.

Тя видя как енергията се спусна до глезените на Стела, както бе започнала да прави и при останалите. Танцуваше по нарисуваните по краката ѝ защити, обвиваше тялото ѝ и се стичаше по ръцете и главата така, сякаш сърцето ѝ изпомпваше магия, а не кръв. Стоящите в двора защитени деца сигурно вече изпитваха познатото усещане. Първоначално щяха да се чувстват така, сякаш бяха изпили силен стимулиращ чай, след това щеше да дойде приливът на адреналин. Съвсем скоро след това сетивата им щяха да се отворят, обърквайки ги с милионите миризми и шепоти, дочути от цяла миля разстояние. Щяха да се усещат като смачкани, докато собствените им мисли не започнеха да препускат много по-бързо.

Тогава щяха да се почувстват неуязвими.

— Това тук — Уонда вдигна една дълга метална тръба с прикрепена към единия ѝ край примка от плетено метално въже — е красиянско оръжие, наречено примка за алагаи. — Тя преметна примката върху коневръза, стегна я веднага и дръпна. — Всеки да отиде и да си вземе по една. Поставила към капани за ядрони в Гората на билкарките. Ще ги използваме, за да извлечем демони навън и да ги използваме за тренировки.

— Ей, просто ей така ли? — попита Кийт. — Няма ли първо, знам ли, да потренираме малко в двора, преди да излезем голи в нощта?

Останалите замърмориха одобрително.

Усмивката не слизаше от лицето на Лийша. Голи в нощта, наистина. Лийша беше осеяла целия си имот с великозащити и защитени пътеки. Децата може и да си мислеха, че са сами навън с демоните, но всъщност щяха да са защитени почти през цялото време.

Важното беше да осъществят контакт с демоните колкото се може по-скоро, а усещането за непрекъсната опасност щеше да ги държи нащрек. Това не беше игра.