Черепният трон полностью

Чувстваше се като в сън, докато изпращаше с поглед Уонда и децата. Светът беше започнал да се накъдря по краищата. Погледът ѝ беше все така остър, дори и след десетте часа непрекъснато рисуване на защити. Болката в слепоочието ѝ пулсираше и ѝ причиняваше гадене, но тя се беше превърнала в почти постоянен спътник и Лийша се беше научила да се изключва от нея.

Но когато и последното дете изчезна в нощта, тя започна да запълва празнотата с образи. Калън Кътър крещеше, зовейки майка си, докато кръвта му бавно изтичаше от раните. Бриана никога повече нямаше да ѝ проговори. Нито пък Смит, ако нещо се случеше със Стела или Кийт. В съзнанието ѝ проблесна образът на демон, който отхапва главата на Стела. Сърцето ѝ удари още няколко пъти, преди тялото ѝ да осъзнае, че е мъртво. Щеше да изригне фонтан от кръв.

Тя тръсна глава, прогонвайки видението, и разтърка очите си с ръце. Най-после. Най-после щеше да успее да поспи, иначе щеше да полудее. Дори в този миг Арлен, Ахман и Тамос да влезеха едновременно в двора ѝ и да започнеха да се бият за ръката ѝ, тя пак щеше да отиде да си легне.

Запъти се към вратата с уверена крачка, но в съзнанието си вече беше облякла нощницата си и духаше свещта. Леглото я чакаше топло и меко.

— Господарке Лийша! — разнесе се безумен вик някъде отзад.

Лийша не разпозна гласа, но тонът беше пределно ясен. Това бе човек, който нямаше да се откаже, докато не поговорят.

Тя си пое дълбоко дъх, преброи до пет и мислено си облече робата. Усмивката отново грееше на лицето ѝ, когато се обърна с лице към жената, разпознавайки я веднага след часовете, които бе прекарала край леглото на дъщеря ѝ в лазарета. Беше Люси Мотовилка, майката на Кендъл.

Мотовилка не беше истинска фамилия, а прякор, който просто ѝ залепна, след като чирачката на предача така и не се научи да върти вретеното. Люси беше много мила, но иначе с нищо не забележима жена, която някак си беше успяла да създаде изключителна дъщеря.

— Не е ли малко късно за посещения, Люси? — попита Лийша.

Люси приклекна в реверанс.

— Простете, господарке. Нямаше да ви притеснявам, ако не беше важно. — Тя преглътна едно ридание. — Просто не знам към кого друг да се обърна.

В съзнанието си Лийша съблече робата и отново нахлузи роклята. Въздъхна шумно, отиде до жената и я прегърна.

— Успокой се, дете — рече тя, макар Люси да беше няколко години по-възрастна от нея. — Едва ли е чак толкова зле. Ела вътре, ще сложа чая.

Люси не спираше да хлипа в дневната на Лийша. Билкарката седна в люлеещия се стол на Бруна, увита в шала на възрастната жена. Няколко пъти очите ѝ се затваряха и само клюмването на главата ѝ я сепваше и пробуждаше отново.

Най-накрая лекото успокоително, което Лийша беше сипала в чая на жената, подейства и тя се успокои.

— Добре, Люси — каза тя. — Радвам се, че ме посети, но е време да се върнем на въпроса.

Люси кимна.

— Простете, господарке. Просто не знам…

— … какво да правя. Да, вече ми го каза. — Лийша почти бе изгубила търпение. — За какво се отнася?

— За Кендъл и онези красиянски вещици! — почти изпищя Люси.

Лийша я изгледа с любопитство.

— Кой? Аманвах и Сиквах?

— Да, знаете ли какво направиха те? — попита настоятелно Люси.

— Сигурна съм, че не знам — каза Лийша, макар да имаше някакви подозрения. — Защо не пийнеш още малко чай и да започнеш отначало.

Люси кимна, сръбна шумно от чашата си и въздъхна треперливо.

— Дойдоха при мен днес следобед. Казаха, че искат да купят Кендъл от мен. Да я купят! Като някоя проклета овца!

— Да я купят ли? — попита Лийша, макар да знаеше отлично какво има предвид жената.

— Като курва за оня изядрен Роджър — отвърна Люси. — Като че ли две съпруги не са достатъчни за това изчадие. Иска и моята сладка Кендъл да добави в своя харем. Планира да я заплоди като някоя крава, както се изразиха те.

— Красиянците не са особено… деликатни в тези въпроси — рече предпазливо Лийша. — За тях бракът е договор, но когато преговорите приключат, те приемат клетвите си също толкова сериозно, колкото и ние. Сигурна съм, че не са искали да те обидят.

— Пука ми какво са искали — тросна се Люси. — Казах им, че Роджър ще получи Кендъл само през трупа ми.

„Лош избор на думи.“

— Двете пачаври се врътнаха със сумтене, сякаш аз съм се държала грубо с тях — продължи Люси. — Двайсет минути по-късно ми цъфва Кендъл и през плач ми вика, че ще се омъжи за Роджър и край. Казах ѝ, че никой пастир няма да сложи ръка на Канона и да я закълне като трета съпруга на някой мъж, и знаете ли какво ми отвърна тя?

— Кажи ми — въздъхна Лийша.

— Каза, че не ѝ пука. Каза, че Канонът и пастирите могат заедно да се продънят в Ядрото. Каза, че ще се закълне пред Еведжака…

— Евджаха — поправи я Лийша.

— Книгата на греха — възрази Люси. — Кендъл винаги си е харесвала Роджър, но не по този начин. Момичето си е изгубило ума! И без това е лошо, че тия красиянски пачаври отклониха с магиите си Роджър от пътя на Създателя, но аз няма да им позволя да ми отнемат дъщерята.

— Може и да нямаш избор — каза Лийша.

Люси я погледна сепнато.

— О, нощ, господарке, да не би да го одобряваш?