Черепният трон полностью

Тамос стисна зъби, но кимна.

— Думите на брат ми са верни.

— Имате ли план за тази велика атака, лорд командире, или това са просто празни приказки? — попита настоятелно Самент. — Юкор няма да пожертва войниците си заради тях.

Тамос кимна.

— Ще изпратим армия, за да осъществи контакт с Лактън, и ще обединим силите си. Ще нападнем Пристан по суша, докато корабите им се промъкнат по вода. Ще ги смажем в обсада и когато пролетта размрази труповете, вече ще имаме твърда граница.

— А Райзън? — попита Самент.

— Няма да бъде спечелен за един сезон или за година. Но когато видят, че шарумите може да бъдат победени, райзънци ще се надигнат. По брой надвишават красиянците, трябва само да си върнат смелостта.

— Планът ти включва доста вяра, братко — каза Райнбек.

— Така е — съгласи се Микаел. — Имаш ли изобщо представа колко пустинни плъхове има в Пристан?

Тамос изгуби част от въодушевлението си.

— Не точно…

— Не можеш да очакваш от Юкор или от мен да пожертваме хората ни заради някакъв неопределен план — сопна му се Райнбек.

— Имаме разузнавачи… — започна Тамос.

— Не е достатъчно. — Райнбек го посочи с пръст. — Ще вземеш петдесет Дървени войници и ще отидете на юг, за да огледате позициите на врага и лично да осъществите контакт с докмастерите. Да видим какво ще кажат те за плана ти.

Тамос примигна и Роджър ясно чу звука на щракващия капан. Херцогът му даваше желаното, но петдесет мъже да навлязат в непозната вражеска територия? Това беше самоубийствена мисия и Роджър не се съмняваше, че херцогът е наясно с това.

Тамос се поклони вдървено.

— Както наредите, братко.

— Аз ще ви придружа — рече неочаквано Самент. — С петдесет Планински копия.

Райнбек и другите принцове го изгледаха сащисано, но в очите на мливарския лорд отново се беше появил онзи нетърпелив блясък и те разбраха, че говори сериозно.

— Решено, значи — каза Райнбек.

— Кога тръгваме? — попита Гаред.

— На сутринта след Ергенския бал — отвърна Райнбек. — Но в Лактън ще отиде само Тамос. Вие, бароне, ще изберете бъдещата си съпруга на бала и ще се върнете у дома заедно с нея. Провинция Хралупата е ваша до завръщането на графа.

„Ако изобщо се върне“, помисли си Роджър.

Аманвах отпи от чая си, наблюдавайки с хладен поглед Арейн и Лийша.

— Питайте — каза най-после тя.

— Какво да питаме, скъпа? — попита Арейн.

Аманвах остави чашката и подложната чинийка.

— Дори заровете да не ми бяха казали какъв ще бъде въпросът, той е очевиден, предвид слуховете, които се носят из двореца.

Арейн не захапа стръвта.

— Просвети ни тогава.

— Искате да знаете дали мога да използвам алагай хора, за да открия причината, поради която херцогът не може да стане баща, и дали мога да го излекувам с магията на хора.

Известно време Арейн я гледа втренчено.

— Можеш ли? Ще го направиш ли?

Аманвах се усмихна.

— Вече открих проблема и да, бих могла да го излекувам.

— Но няма да го направиш — предположи Арейн.

— А вие бихте ли го направили на мое място? — попита Аманвах.

— Защо ни накара да те питаме, щом нямаш намерение да помагаш? — попита Лийша. — Защо изобщо попита заровете си?

— Дори дама’тингите не могат да устоят на някоя загадка — отвърна Аманвах. — А и аз вече ви помогнах, като ви казах, че е възможно. Останалото ще трябва да откриете сами. Аз съм тук като дживах ка на Роджър, а не като шпионка или… гинджаз.

— Гинджаз? — попита Лийша.

— Предателка. — Лицето на Арейн помръкна. — Далеч сте от дома си, принцесо. Може би все пак ще успеем да ви убедим.

Аманвах поклати глава.

— Не можете да ми предложите нищо, с което да ме разубедите, и никое мъчение няма да ме принуди да кажа онова, което не желая да узнаете. Сами си решавайте проблемите.

— Ако не успеем, все едно предаваш Анжие в ръцете на херцог Юкор — каза Лийша. — Той ще се обяви за крал и скоро след това ще обяви война на народа ти.

Аманвах сви рамене.

— Вие също смятате да го направите, иначе сте просто страхливци. Няма никакво значение. Баща ми е Избавителят. Когато се върне, за да завладее народа ви, те ще се поклонят пред него. А докато това стане, аз нямам никакъв интерес към политическите ви игрички.

— Ами ако баща ти не се върне? — попита Арейн на красиянски. — Ако Защитеният го е убил в Домин Шарум?

— Заровете щяха да ми кажат, ако баща ми е мъртъв — отвърна Аманвах. — Но ако въпреки това се е случило, значи пар’чинът е Избавителят и хората ви, така или иначе, ще се поклонят пред него.

— Ако си мислиш така, значи, въобще не познаваш Арлен — каза Лийша. — Той не се интересува от ничий трон.

— Стига копията ви да му принадлежат в нощта. Същото се отнася и до баща ми. Но ако откажете, както направиха андрахът и херцогът на Райзън, тогава Избавителят ще ви ги отнеме.

— Прости ми — каза Арейн, — но ще трябва по-сериозно да се опиташ да ме убедиш в това, преди да предам моето херцогство на армия от нашественици или на някакво си фермерче от селце с размерите на всекидневната ми.

Аманвах се поклони.