Нададе пронизителен писък, който толкова приличаше на зова на въздушния демон, че хората, които се криеха зад защитените си кепенци, изобщо нямаше да му обърнат внимание. Демонът я чу, направи завой и полетя към нея.
Уонда стоеше уверено, изпънала стрелата до ухото си, и го чакаше да се приближи. Беше стигнал почти над нея, когато тя стреля и защитената стрела проблесна за миг във въздуха, преди да се забие в гърдите на демона. Съществото се сгърчи и се стовари с трясък върху дъсчената пътека.
— Гаред — каза Лийша, докато Уонда се спускаше от покрива. — Моля те, увери се, че е мъртъв, и намери някое място, където да го оставиш така, че да не предизвика пожар, когато го огрее слънцето.
— Готово — отвърна Гаред.
Той отиде до демона, но ядронът дори не потрепери, когато изтръгна стрелата на Уонда от гърдите му. Наблизо нямаше нито корито за напояване на добитък, нито фонтан, в който да го напъха, затова той се принуди да го разкъса на парчета и да го натика в бурето за дъждовна вода. Уонда отиде до локвата сукървица на улицата, потопи дланите си в нея и потрепери, докато татуировките ѝ поглъщаха магията. Кръвта на демона щеше да продължи да разнася вонята си, но нямаше да изгори под слънцето.
Уонда погледна нагоре със сияещи очи, изпълнена със сила.
— Искаш ли да продължа лова, господарке, в случай че има и други?
— Ще се чувствам по-сигурна, ако си до мен — каза Лийша.
Донякъде си беше така, но тя искаше и да попречи на Уонда да извлича магия, докато не разбереше по-добре как ѝ се отразяваше това.
Групичката бързо навлезе във вътрешността на града, приближавайки двореца на Райнбек. Улиците тук бяха ярко осветени с лампи и по тях патрулираха стражи, но те успяваха да ги избегнат сравнително лесно.
— Всъщност се върнахме в двореца — каза Лийша.
— Разбира се — отвърна Роджър. — Бордеят е свързан с двореца чрез поредица от тунели, за да могат херцогът и любимите му придворни да имат денонощно достъп до него.
Те свиха зад ъгъла и пред тях се показа Довършителното училище за талантливи млади дами на господарката Джеса. Сградата беше голяма, с две крила около централната кула и се издигаше на три етажа. Лийша видя, че защитите по кулата и пристройките бяха силни, издълбани надълбоко и покрити с плътен лак, излъскан до блясък. Лампите по улицата също бяха защитени. Ако паднеха стените на града, училището щеше да е също толкова добре защитено от ядроните, както и самият дворец.
Роджър отиде смело до вратата и дръпна коприненото въженце на звънеца. Лийша можеше само да предположи, че това е свършило работа, защото отвън не се чу никакъв звук. Миг по-късно вратата се отвори, разкривайки гигантска фигура на мъж. Не беше висок колкото Гаред, но имаше по-широки рамене и бичи врат, който изопваше яката на фината му дантелена риза, а мускулестите му ръце заплашваха да разпорят шевовете на кадифения му жакет. Лицето му изглеждаше уродливо, а носът му очевидно беше чупен неведнъж. В косата му се забелязваха прошарени нишки, но това само го правеше да изглежда по-опитен. На колана му висеше полирана палка, която за миг можеше да се озове в ръката му.
— Не ви познавам.
Това беше обикновено твърдение, но тонът на мъжа го превърна в заплаха.
— Нима, Джакс? — попита Роджър, като отметна назад качулката на наметалото си. — Малко съм пораснал, но съм все същото момче, което обичаше да подхвърляш толкова нависоко, че можех да хвана гредите на тавана.
Мъжът примигна.
— Роджър?
И преди Роджър да успее да завърши кимването си, мъжът нададе вик, пъхна ръцете си под мишниците му и го подхвърли във въздуха. Гаред се напрегна, но тогава Роджър се разсмя и той се успокои.
— Влизайте, влизайте! — каза Джакс, махвайки им с ръка, след което се огледа, преди да затвори вратата.
— По-миналото лято хванахме едно от представленията ти — каза той на Роджър. — Двамата с господарката се сляхме с тълпата и гледахме. Накрая и двамата ни беше накарал да плачем.
Гласът на големия мъж прозвуча задавено, което изобщо не се връзваше с едрата му заплашителна фигура.
— Трябваше да се обадиш.
Роджър го удари с юмрук в ръката, но дори и да беше усетил, едрият мъж не реагира въобще.
Джакс го посочи с пръст.
— А ти не трябваше да отлагаш толкова много посещението си. Наистина ли сега си магьосникът с цигулката на Защитения?
— Аха. — Роджър кимна към придружителите си. — Тук съм, за да запозная хралупарите с господарката Джеса. Тя тук ли е?
— За теб? — попита Джакс. — Винаги. Но трябва да действате бързо. Става късно. Кралчетата ще започнат да пристигат всеки момент.
Той ги поведе надолу по голяма спираловидна стълба, застлана с червено кадифе. От междинния етаж започваше коридор, но Джакс не му обърна внимание, а бутна встрани голям шкаф с книги. Той се плъзна безшумно на колелцата си, разкривайки проход под арка, скрита зад тежка дантелена завеса.
