Черепният трон полностью

Лийша помнеше Джаян. Помнеше дивашкия блясък в погледа му. Искаше ѝ се да не е истина, но беше твърде възможно.

— Трябва да изтласкаме красиянците от Пристан — каза Арейн, — ако искаме да си върнем херцогството и да ги натикаме обратно в Райзън.

— В Дара на Еверам — каза Лийша. — Видях тези земи, херцогиньо. Красиянците са се окопали здраво. Вече никога няма да бъде Райзън.

— Не бъди толкова сигурна — каза Арейн. — От месеци финансирам райзънските бунтовници и те започнаха да им създават доста неприятности. Красиянците в Лактън няма да забележат как „сигурната“ им земя гори. Няма да ни усетят, като идваме.

— Значи, Тамос има шанс? — попита Лийша.

— Няма да те излъжа и да кажа, че пътят е безопасен, момиче — каза Арейн. — Знам, че го обичаш, но той ми е син, и то единственият, който струва нещо. През цялото време ще бъде в опасност, но ще се погрижа да му осигуря всяко възможно предимство.

— И сега какво? — попита Лийша.

— Сега — отвърна Арейн — се захващаш да изцелиш най-големия ми син.

— Едва ли очакваш от мен да… — започна Лийша.

— Мога и очаквам! — сопна ѝ се Арейн. — Ситуацията с Мливари не се е променила. Дори Тамос да се върне жив и здрав, той ще бъде в опасност, докато Бръшляненият трон не се сдобие с наследник. — Тя махна с ръка. — Нека синовете ми се дърлят и кроят планове. Ако успеем да се обединим с Лактън и да принудим Юкор да се включи в Пакта, Бръшляненият и Металният трон няма да струват и един клат. Хралупата ще бъде новата столица на Теса, а Тамос… Ами Тамос може да е кралят.

По време на обяда Лийша беше разсеяна. Това бе първото ѝ посещение в лазарета на Джизел от доста време насам, но имаше чувството, че си е у дома. Последните няколко седмици Джизел и ученичките ѝ бяха прекарали в Хралупата, а останалите, включително Сиквах, като че ли също се чувстваха уютно тук.

— Вкусно, както винаги — благодари Роджър на господарката Джизел. — Всеки мъж в Анжие съжалява, че не може да ви вземе за съпруга.

— Умният мъж никога не се жени за билкарка — отвърна с намигване Джизел. — Няма как да знае какво му слага в чая, нали?

Аманвах се разсмя, а Роджър се усмихна.

— Същото казваше и господарката Джеса.

Лицето на Джизел помръкна.

— И двете сме го научили от Бруна, ако не друго.

— Вече започна да ми писва — каза Роджър. — Господарката Джеса винаги се е отнасяла добре с мен и ако смяташ да говориш лоши неща за нея, искам да знам защо.

— Аз също — обади се Лийша.

— Тя е плевичарка — отвърна Джизел. — Какво друго да ви кажа?

— И какво от това? — сопна ѝ се Роджър. — Не виждам никаква разлика. И двете заплашвате да ми сипете нещо в чая, и то напълно сериозно.

— Да, билкарката ще накаже някого, който трябва да бъде наказан — рече Джизел. — Но основната ѝ цел е да изцелява и да помага. Плевичарките са точно обратното.

— Да не споменаваме, че всичките са курви — каза Вика.

— Вика! — сопна ѝ се Лийша.

Вика се напрегна, но не отстъпи.

— Простете, господарке Лийша, но това си е чистата истина. Почти всеки бардак в града се управлява от плевичарка. Обикновено представляват аптекарски магазини със стаи на втория етаж, където продават не само лекове.

— Повечето от тях са били ученички на господарката Джеса — рече Джизел — и тя взема своя дял. Най-богатата жена в града след херцогинята майка, но това са мръсни пари, спечелени от браковете, които са разрушили.

Кади донесе чай и Джизел замълча, за да си сипе мед, и замислено го разбърка.

— Бруна вече ме беше взела за ученичка и не искаше друга, но херцогиня Арейн настоя да вземе и Джеса. Момичето беше надарено, но не се интересуваше толкова от лечителството, колкото от афродизиаците и отровите. Нямахме представа, че Арейн я гласи да ръководи частния бардак за синовете ѝ. Начин да ги държи под контрол дори когато излизаха навън, за да бъдат просто мъже.

— Затова дама’тингите са измислили дживах’тингите — отбеляза Аманвах, — макар че народът ми почита тези жени и приема децата, които раждат.

— Е, тук не става така — рече Джизел. — Не може да се очаква, че мъжете ще стоят само при жените си, когато във всички краища на града има бардаци. Можеш да обвиниш пияния, че се е изпикал на прага ти, но всъщност кръчмарят е сложил питието в ръката му.

— И защо я прогони Бруна? — попита Лийша.

Джизел поклати глава.

— Искаше рецептата за течен демоноогън. Когато Бруна отказа да ѝ я даде, тя се опита да я открадне.

Очите на Лийша се разшириха. Всяка билкарка, която си беше заслужила титлата, знаеше по нещичко за тайните на огъня, но се смяташе, че Бруна е последната, която знае как се създава адската отвара. Старата жена беше пазила рецептата за себе си повече от сто години и не я беше предала на никоя от ученичките си. Едва когато усети, че знанието може да бъде изгубено завинаги, тя реши да я предаде на Лийша.

— Защо досега никога не си ми разказвала за това? — попита тя.

— Защото не те засяга — отвърна Джизел. — Но сега, ако ще си имаш работа с тази лъжлива вещица…

— Мисля, че е време да се запозная с господарката Джеса — каза Лийша.