Черепният трон полностью

Лийша се намръщи, но отиде до кутията си за бижута, където държеше своите хора, и отвори малките чекмедженца, за да извади подходящите кости. Подреди ги в кръг около два стола. След това си сложи защитените очила, за да се убеди, че защитите са се свързали и кръгът се е активирал.

— Готово.

Тя взе звънчето, с което викаше прислугата, отиде до кръга, протегна ръката над защитите и яростно го разклати. Видя, че езичето се движи, почувства вибрацията, но нито тя, нито Роджър чуха звука.

Лийша седна на единия стол и го подкани да се присъедини.

— Нито звук няма да излезе извън този кръг. Можем да крещим с цяло гърло и Уонда ще продължи да похърква на двайсетина фута от тук. Така, каква е тайната, която не можа да ми прошепнеш в празната стая?

Роджър въздъхна дълбоко.

— Мисля, че Райнбек и братята му се опитаха снощи да убият Тамос.

Лийша примигна.

— Мислиш си?

— Беше… пасивен опит. — Роджър набързо ѝ разказа как групата на херцога се беше затаила, докато битката не се развиваше в полза на Тамос, и как бяха стреляли едва след като победата беше сигурна. — Не се опитаха да го наранят, но според мен изглеждаха твърдо решени да оставят демона да им свърши работата.

— Сигурно има някакво обяснение — рече Лийша. — Може да е имало проблем с оръжията им.

— С всичките? — попита Роджър. — Едновременно?

Лийша изсумтя. Наистина изглеждаше малко вероятно.

— Но той е техен брат, и то последен в редицата от наследници. Защо им е да го убиват?

— Съвсем не е това причината — отвърна Роджър. — Кралските фамилии в Анжие все още се чувстват засегнати от преврата на Райнбек Първи преди две поколения. Ако херцогът умре без наследник, нито Микаел, нито Питър ще успеят да задържат трона без кръвопролития, особено след като мливарците си купуват съюзници из целия град.

— И ти смяташ, че при Тамос ще бъде по-различно? — попита Лийша.

— Тамос си има собствена армия — отбеляза Роджър. — Която вече е по-голяма и по-добре обучена от тази на братята му. Със скоростта, с която се разраства Хралупата, тя скоро ще може да се мери с обединените Анжие и Мливари. И Тамос е герой, възпят в не една песен. Райнбек е толкова жалък, че дори позволи на брат си да му припише своя ловен трофей. Според теб как се е почувствал, когато Тамос го е засрамил пред останалите мъже?

Лийша усети внезапна болка и погледна надолу. Обикновено режеше ноктите си ниско, за да не пречат на работата ѝ, но въпреки това те бяха пораснали достатъчно, за да се забият в кожата ѝ, когато беше стиснала здраво юмруците си. Насили се да се отпусне.

— Говорил ли си за това с някой друг?

Роджър поклати глава.

— На кого мога да кажа? Не мисля, че и самият Тамос би ми повярвал, а Гаред…

— Ще направи някоя глупост — съгласи се Лийша.

— И без това се натвориха доста глупости — рече Роджър. — Не съм ти разказал всичко.

— Тези идиоти!

Арейн стисна юмруци и закрачи напред-назад с бързината на много по-млада жена.

— Какво ще правиш? — попита Лийша, когато възрастната жена най-после забави крачка.

— Какво мога да направя? — тросна се Арейн. — Нямам никакви доказателства, освен думите на твоя жонгльор, а Райнбек е херцог. Когато си науми нещо, може да бъде упорит като скален демон, а аз нямам властта да отменям решенията му.

— Но ти си му майка — каза Лийша. — Не можеш ли…

Арейн повдигна вежда.

— Да използвам магическите си майчини сили? Ти колко често се вслушваш в майка си?

— Не твърде — призна Лийша. — И обикновено когато го направя, после съжалявам. Но Тамос също е твой син. Не можеш ли да измолиш…

— Повярвай ми, момиче — прекъсна я Арейн, — не се свеня да използвам всякакви измами и уловки, за да накарам синовете ми да се отклонят от пътя си, но това… Тук става дума за гордост и никой мъж не би го оставил да се размине, освен ако в гърлото му не е опряно копие.

Тя отново закрачи из стаята, но този път бавно, с достойнство. Вдигна ръка и докосна набръчканата си брадичка.

— Сигурно се мисли за голям умник. Ако Тамос бъде убит, той губи един съперник. Ако успее и осъществи контакт с лактънците, той ще си присвои заслугите. — Арейн изсумтя. — Това е първият опит на Райнбек в областта на шпионажа. — Тя се обърна към Лийша и се усмихна. — Но обстоятелството, че не можем да го спрем, не означава, че не можем да го обърнем срещу него.

— Нима? — попита Лийша.

— Райни и братята му никога не са се опитвали да изпращат шпиони, защото не им се е налагало. Джансън им дава всичката информация, а те нито веднъж не са го питали откъде идва тя.

Устните на Лийша потръпнаха в усмивка.

— Имаш свои контакти в Лактън?

— Имам контакти навсякъде — отвърна Арейн. — Знаеше ли, че пристанската господарка на дока ми беше приятелка? Големият син на твоя Ахман Джардир се опитал да я принуди да се омъжи за него, след като превзел града.

— Опитал? — попита Лийша.

Арейн се подсмихна.

— Казват, че му избола окото с перото за подписване на брачния договор. — Лицето ѝ се вкамени. — След като приключил с нея, парчето месо, което останало, изобщо не приличало на човек.