Черепният трон полностью

Когато минаха през завесата, шкафът се плъзна на мястото си, а те се озоваха в разкошна стая, пълна с красиви жени. Те се бяха излегнали по меки дивани или в уединени, скрити зад пердета ниши, готови за нощните си клиенти. Всичките бяха облечени с красиви рокли, лицата им бяха напудрени, а косите изкусно подредени в сложни прически. Мирис на парфюм изпълваше въздуха.

— Създателю — каза Гаред. — Мисля, че умрях и съм се озовал в Рая.

Лийша го изгледа намръщено и той сведе поглед.

— А пък се притесняваше, че аз ще идвам тук.

Таванът в средата на стаята се намираше поне два етажа по-нагоре, но долу беше мецанин, от който вероятно се влизаше в личните покои. Джакс бързо ги поведе нагоре по едно стълбище към балкона и през един вход със завеса.

Докато минаваха през нея, Лийша чу някакви звуци отдолу. Надникна и видя, че е пристигнал принц Микаел заедно с група мъже. Сърцето ѝ се разтуптя и тя бързо дръпна завесата.

— Надявам се, че оттук има и други изходи — каза тя, докато се присъединяваше към останалите, които чакаха Джакс да доведе господарката си.

— Повече, отколкото можеш да предположиш — отвърна, намигвайки ѝ, Роджър.

— Малкият Роджър Полухват! — разнесе се глас миг по-късно и някаква жена се появи на вратата в дъното на коридора.

Джеса беше на възрастта на Джизел — около петдесетте. Но там, където Джизел беше понапълняла с годините, роклята на Джеса все още прилепваше плътно към тънкия ѝ кръст, а бюстът, който се диплеше над изрязаното деколте, беше гладък и подканящ. Лицето ѝ беше силно напудрено, но въпреки това тя си оставаше красива и само няколко грижливо прикрити бръчици разкриваха възрастта ѝ.

— Напомня ми за майка ми — каза Лийша, без да се обръща специално към някого.

— Ъхъ — съгласи се Гаред, макар че, ако се съдеше по блясъка в очите му, това изобщо не беше нещо лошо.

Лийша се зачуди дали не трябва да го изпрати да ги чака на горния етаж. И дали, ако се опиташе да го направи, той щеше да се подчини.

Аманвах като че ли си мислеше същото нещо. Тя пристъпи напред и застана между Гаред и жената, а Роджър отиде да я прегърне.

Джеса го притисна към гърдите си и цъкна с език.

— Минаха повече от десет години, Роджър. Може да се каже, че те откърмих, а ти нито веднъж не си направи труда да ме посетиш?

— Не мисля, че херцогът щеше да го одобри — отвърна Роджър.

Той се отдръпна назад и Лийша видя, че очите му са навлажнени. Каквото и да изпитваше тя към плевичарката, беше очевидно, че Роджър обичаше тази жена.

— Нека те огледам — каза Джеса, повдигна ръцете му настрани и отстъпи назад, сякаш двамата танцуваха. После го огледа от глава до пети. — Станал си хубав мъж. Обзалагам се, че също като Арик си разбил доста сърца.

Роджър отстъпи назад и потърка медальона на гърдите си, докато се прокашляше.

— Господарке Джеса, нека ти представя моята съпруга, дама’тингата Аманвах асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи.

Джеса се усмихваше широко, когато отиде да прегърне Аманвах, но младата дама’тинга отстъпи назад.

— А? — изненада се Джеса.

— Простете ми, господарке — рече Аманвах, — но вие сте нечиста и не можете да ме докосвате.

— Аманвах! — извика Роджър.

— Няма нищо — каза Джеса, възпирайки го с жест, но без да сваля погледа си от Аманвах. — Трябва ли да се извиня за безсрамието си? Трябва ли да покрия бюста и косата си?

Аманвах махна с ръка.

— Дживах’шарум носят с чест дрехите си, които са далеч по-нескромни от вашите. Безсрамието ви не ме обижда.

— Тогава кое? — попита Джеса.

— Вие варите чая от листа на пом, който превръща вашите хейсах в кха’тинги, нали? — попита Аманвах. — Посрамвате ги и отслабвате племето си, като отказвате на тези жени децата, които се получават от техните връзки.

— Нима е по-добре да не знаят кои са бащите на децата им? — попита Джеса. — Нима е по-добре да станат необвързани майки, преди да са достигнали двайсетата си година? Момичетата ми се дипломират и се завръщат към нормалния живот по-богати и с по-добри умения в намирането на подходящи високопоставени съпрузи, на които ще родят високопоставени деца.

— Значи, те отиват при съпрузите си, след като вече са опознали мъжете? — притисна я Аманвах.

Лийша се прокашля, напомняйки ѝ за Сиквах, която също не беше девствена, когато беше представена на Роджър. Аманвах не ѝ обърна внимание, но Лийша съжали за действието си, когато Джеса се усмихна победоносно.

— Самата ти си го опитала, преди да намериш Роджър, а? — попита плевичарката.

Аманвах се вцепени. Лийша виждаше гневните проблясъци в аурата ѝ, нажежени и опасни, но красиянката запази самообладание.

— Аз съм Невеста на Еверам, но отидох при съпруга си чиста и непознала смъртен мъж, както подобава на една дживах ка. Роджър знаеше и прие, че при неговата дживах сен не е така.

При тези думи Роджър пристъпи напред и я улови за ръката. Аманвах се обърна рязко към него, но нежността в очите му я изненада и гневът в аурата ѝ се смеси с объркване. Роджър протегна свободната си ръка и нежно прибра кичур коса под шала ѝ.