Черепният трон полностью

— Баща ми е Избавителят — каза Ича. — Никое падане не може да го убие. Дамаджата предрече завръщането му. А дотогава братята ми ще бъдат острието на божествения му гняв.

— Колко хора има брат ти в Лактън? — попита Тамос.

— Повече, отколкото са рибите в езерото — отвърна Ича. — Повече, отколкото са звездите в небето. Повече…

Алин щракна с пръсти и прислужникът отново започна да затяга менгеметата на затворника, докато не го накара да закрещи. Старецът се беше прегърбил над механизмите със същото безизразно лице както на бащата на Брайър, докато поправя някоя счупена мебел. Момчето искаше да го удари или да се обърне и да избяга, и да се опита да забрави сцената. Но не можеше. Пристъпи напред и когато болката поутихна след последвалото разхлабване на механизмите, Ича вдигна глава и погледите им се срещнаха.

— Чинът ще бъде съден, Брайър Дамадж, но не тъй строго като теб — изпъшка красиянецът. — В отвъдния живот Еверам изпраща гинджаз в дълбините на бездната на Ний.

— Не съм предател — отвърна Брайър. — Това е домът ми. Ти си чинът тук.

Но макар да произнесе думите, той не беше сигурен, че е убеден в тях. Беше смятал Напътственика за добър човек, но онова, което мъжът причиняваше на красиянските затворници, беше отвратително.

Може би беше време да се върне в мочурищата. Животът беше много по-лесен, когато си имаше работа само с ядритата.

Капитан Делия обгърна раменете му с ръка.

— Ела, Брайър. Не слушай приказките на това животно. Знаеш добре какво направиха те.

Брайър кимна и ѝ позволи да го отведе обратно през леденостудената пещера, пълна с умиращи от глад шаруми.

— Този хълм — каза Тамос, посочвайки в картата. — Знаеш ли къде е, Брайър?

Момчето се сепна. Потънало в мисли за подземните пещери, то изобщо не обръщаше внимание на разговора. Погледна към криволичещите линии и цветните петна по хартията, но не можа да различи онова, което би трябвало да е хълм.

— Възвишението на Колан — подсказа му Делия.

Брайър кимна.

— Знам го.

— Можем да разположим там стрелци с лъкове — каза Тамос, — те ще покрият пристанището.

— Там има много шаруми — каза Брайър. — Скорпиони. Трудно за превземане.

— Не и за кавалерията ми — каза Тамос. — Можем да ги прегазим и да завземем скорпионите, след което ще продължим по пътя под прикриващия огън, за да нападнем самия град.

Напътственик Алин кимна и плъзна пръст по картата.

— Привлечени от звуците на битката, те няма да забележат вашите сили, които ще настъпят от юг, Егар.

Егар поклати глава.

— Не знаем с колко воини разполагат, но няма съмнение, че са повече от обединените ни сили.

— Освен ако цялата флота не се придвижи, за да завладее отново доковете и брега — каза Исан. — Можем да стоварим на сушата хиляди бойци, мъже и жени.

— Ще се лее кръв — рече Егар.

Исан кимна.

— Но след шест седмици езерото ще замръзне и ще се озовем в капан, без доставки. Всички господари на докове са съгласни. Ако не направим нищо, ще загубим много повече.

— За кога планирате нападението? — попита Тамос.

Напътственик Алин разгъна на масата карта с множество маркировки.

— Това са обичайните позиции на красиянските бойци. — После разгърна втора, с различни означения. — А това са позициите им по време на новата луна.

— Новолуние — промърмори Тамос.

— Пясъчните плъхове прекарват дните си в молитви и после отиват да се защитават от демонските атаки — каза капитан Марлан. — Няма да бъдат готови да се изправят срещу обединените ни сили.

Хора, които се молят, хора, които се изправят срещу ядритата, и тези мъже възнамеряват да ги изколят. Нищо по-различно от онова, което бяха направили красиянците, без да бъдат провокирани, но въпреки това мисълта предизвика гадене у Брайър.

Егар кимна.

— Времето ще стигне да се доберем до там, но не и ако на междинния терен са разположени вражески войски. Трябва да сме сигурни, че пътят е чист, иначе не бих пожертвал хората си.

Алин кимна.

— Налага се да разпитаме принц Ича по-… енергично.

Брайър размърда пръсти, мислейки си за менгеметата, и внезапно установи, че дъхът не му стига. Той се закашля, опитвайки се да вкара въздух в дробовете си.

— Добре ли си, момче? — попита Напътственик Алин.

— Ами ако не знае? — попита Брайър. — Ами ако положението се е променило?

— Той е прав — каза Егар. — Няма да жертвам хората си заради стара информация. Трябва да разберем с колко бойци разполагат в селото сега.

— Аз мога да отида — каза Брайър. Готов беше да направи всичко само за да възпре стареца да затяга менгеметата, предизвиквайки викове като от музикален инструмент. — Знам къде се срещат водачите. — Той посочи към картите на масата. — Ще открадна карти.

Капитан Делия положи ръка на рамото му.

— Брайър, много е опасно. Не можем да те молим…

— Не ме молите — каза Брайър. — Ще отида.

— Те просто си седят там и ни наблюдават. — Джаян крачеше напред-назад пред големия панорамен прозорец в командния си център, някогашен разкошен кабинет на господарката на док Айзадора. — Иска ми се страхливците просто да ни нападнат и да се приключва.