Черепният трон полностью

Той направи поредица от жестове към Безухия, който се приближи на бегом до кхафита и го вдигна на ръце.

Когато снарядът се сблъска с течния демоноогън, прилепнал към стъклото, се разнесе оглушителен взрив и избухна ярък пламък, който накара дори обитателите на пустинята да примижат. Въпреки това защитеното стъкло издържа, отразявайки силата и топлината на взрива.

Абан нарисува защита във въздуха.

— Слава на Еверам. — Здравомислещата половина от мозъка му знаеше, че стъклото се беше държало точно както бе очаквано, но за сърцето му на страхливец това си беше истинско чудо. — Тръгвай! — изкрещя той и махна с ръка към вратата.

Въпреки здравината на стъклото, сградата, на която бе монтирано то, беше просто дървена. Димът беше започнал да се просмуква през гредите.

Безухия наведе глава, засили се към вратата и я изкърти от пантите. Тя удари Хасик, който се беше затичал към стаята, но без да губи време, Абан даде знак на Безухия да продължи напред с пълна скорост. Глухият гигант, който носеше Абан като малко дете, препусна надолу по стълбите и се затича през голямата стая на долния етаж към задната врата.

— Пожар! — изпищя Абан, докато преминаваха през голямата стая. — Бягайте!

Едва когато се озоваха отвън, Абан осъзна, че Джаян ги е следвал по петите. Той бързо даде знак на Безухия да го пусне на земята, осъзнавайки, че може да е оставил впечатлението, че разчиства пътя за Шарум Ка.

Към тях се присъединиха и други, сред които Кхеват, Асави, телохранителят на Джаян и Керан.

— Накарал си Безухия да те изнесе? — попита отвратено строевият офицер, но говореше тихо, за да не го чуят останалите. — Нямаш ли срам?

Абан сви рамене.

— Когато става въпрос за живота ми, офицер, нямам.

— Ще забия копието си в сърцето на тая кучка и след това ще я изчукам в дупката! — изкрещя Джаян.

— Аз ще я държа, докато се качвате върху нея — съгласи се Хасик.

В косата му се виждаше кръв, но той изглеждаше готов за бой.

— Защо ще искам да я държиш, идиот такъв — сопна му се Джаян, — щом вече ще съм пробол сърцето ѝ?

— Аз… — започна Хасик.

— Шарум Ка не ти иска извиненията, Свирчо! — извика Абан, наслаждавайки се на момента. — Точно ти, а не двама кхафити, трябваше да разчистваш пътя пред него.

Хасик изглеждаше така, сякаш се молеше земята да го погълне, а на Абан му се искаше моментът да продължи вечно. Но скоро всичко премина и Хасик оголи зъби.

— От тук не се вижда нищо — каза Джаян. — Върви на доковете и разбери какво става.

Той посочи с пръст и Хасик хукна като вярно куче.

— Вие и духовниците трябва да останете тук, Шарум Ка — каза Керан. — Моля ви, позволете на Копията на Избавителя да ви ескортират до безопасно място, откъдето ще можете да…

— Там! — внезапно изпищя Асави.

Всички погледи се обърнаха към нея, а тя сочеше към един шарум, който излизаше от сградата сред пушека и объркването, спуснал нощния си воал. През рамо беше преметнал някаква чанта, черна като робата му. Воинът замръзна за миг, заедно с всички останали.

— Не стойте така! — изкрещя дама’тингата. — Спрете го или улиците ще бъдат залети с кръв!

Това накара хората да се раздвижат, но воинът беше по-бърз от тях, изблъска един дама настрани и се затича по най-лесния път за бягство.

Право към Абан.

В това имаше смисъл. Абан беше сакат дебелак, който щеше да попречи по-малко на шпионина от един шарум или дама, а само глупак би се осмелил да приближи до Невестата на Еверам. Едно силно блъсване щеше да повали Абан на земята точно пред преследвачите му.

Но макар Абан наистина да беше дебел и единият му крак да не струваше и ядронска пикня, заучената му превзетост имаше за цел да направи недъга му да изглежда много по-зле, отколкото е в действителност.

Той изпищя ужасено и прехвърли тежестта си на здравия крак, докато воинът го приближаваше. Но когато шарумът протегна ръка, за да го блъсне, Абан го сграбчи за китката и го препъна с патерицата, политайки заедно с него към земята.

Това би трябвало да сложи край на всичко, но воинът бе успял да запази контрол и се извъртя така, че се приземи върху Абан. В този момент воалът му падна и Абан успя да го огледа.

Беше млад, твърде млад, за да носи черното. Лицето му беше изцапано с кал, но въпреки това кожата му беше твърде светла за красиянец, макар и по-тъмна от тази на повечето зеленоземци. Чертите му също имаха прилика и с двете раси. Мелез? Задаваше се цяло поколение такива, но всичките, с изключение на неколцина, все още бяха в коремите на майките си, а другите бяха заети да плачат и да си вършат работите в бидото.

Докато Абан го зяпаше, мелезът се повдигна леко и заби чело между очите на кхафита. Изскочиха искри и се чу тъп удар, когато тилът му се удари в земята. Абан гледаше замаяно как Безухия се приближава, за да сграбчи воина, но мелезът отново се оказа по-бърз и изрита кха’шарума в коляното. После отскочи от Абан и побягна миг преди Безухия да се стовари върху кхафита. Двамата се претърколиха встрани и се озоваха точно на пътя на воините, които се развикаха ядосано.