Черепният трон полностью

Десетина лактънски кораба стояха на котва на половината път между Пристан — който сега наричаха Водохранилището на Еверам — и Лактън и все още се виждаха на светлината на залязващото слънце. Някогашни рибарски и търговски съдове, сега всичките имаха прашки на палубите си и бяха разположили стрелци на кърмата и бака.

Най-страшни бяха новопостроените скорпиони, разработени въз основа на красиянските. Тъй като зеленоземските тайни на огъня все още оставаха загадка, Абан се дразнеше, че лактънците толкова лесно бяха откраднали модела.

Корабите стояха там от месеци, пазейки невидимата граница, която красиянците така и не успяха да достигнат. Въпреки цялото им въоръжение, корабите бяха бързи и се носеха по вятъра с лекотата, с която птиците прелитаха над главите им. Ако решеха да атакуват, щеше да стане бързо. Корабите често променяха формацията си и нямаше как да се разбере дали имаха малък екипаж, колкото да ги сплашат, или бяха претъпкани с войници, готови да завземат с един удар доковете и брега.

Други кораби пристигаха и заминаваха от езерния град, евакуирайки десетките местни рибарски селища по брега, и яростно трупаха продукти, за да компенсират изгубения десятък. Джаян изпрати полубратята си на север и на юг през мочурищата и странните им демони, за да превземат селцата, но когато Ича и Шару стигаха до тях, повечето вече бяха изоставени.

На юг Шару беше стигнал до река, твърде широка и дълбока, за да бъде прекосена, и беше изпратил вестоносец, за да съобщи, че се завръща във Водохранилището на Еверам. Все още нямаше вест от север, където от седмици се намираха Ича и хората му, и дори дама’тингите не можеха да определят със сигурност каква беше съдбата им.

— Не се проявиха като страхливци, когато дойдоха да си върнат корабите — напомни му Абан. — Чините се страхуват от вас, Шарум Ка, и с право. Всеки от вашите шаруми може да посече поне дузина рибари…

— Двайсет — каза Джаян, — и то без да се задъхат.

Абан кимна.

— Така е, Шарум Ка. Но не подценявайте врага. Не страхът ги възпира.

— А какво? — попита настоятелно Джаян.

— Нападението не носи печалба — каза Абан.

— Пфу! — изплю се Джаян. — Това е Шарак Слънце, не кхафитска търговия.

— Много пъти сте казвали, че зеленоземците са повече кхафити, отколкото шаруми — рече Абан. — Няма да спечелят нищо, ако се опитат да си върнат града, когато го защитават толкова много воини, а подкрепленията им са само на няколко дни път. — Той потрепери и даде знак на Безухия да хвърли още едно дърво в огъня. — По-добре ще е да оставят снега и студа да ни отслабят.

Джаян изсумтя. Всички красиянци мръзнеха и бяха раздразнени от спомените за последната северна зима. Нощем в Красия температурите често падаха до точката на замръзване, но пустинното слънце поддържаше дните горещи. На север беше студено и влажно в продължение на дни. Зимата едва започваше навътре в сушата, но толкова близо до езерото снеговете паднаха рано, забавяха патрулите им и повреждаха скорпионите. Ако се вярваше на местните, в най-студените месеци голяма част от езерото замръзваше и затваряше пристанищата до пролетта.

— Значи, ние просто ще седим върху копията си в това безполезно чинско село? — тросна се Джаян.

— Евджахът ни разказва за много зими, в които свети Каджи е бил принуден да чака в завладените земи, за да спечели Шарак Слънце. Завоеванията винаги са такива, Шарум Ка. Месеци наред разместване на бойни части и провизии в очакване на идеалния момент за нанасяне на удар — Абан плесна с ръце, за да подчертае думите си, — който ще смаже враговете.

Думите му като че ли поуспокоиха Джаян.

— Аз ще ги смажа. Ще им извадя очите и ще ги изям. Поколения рибари ще шепнат името ми с ужас.

— О, не се и съмнявам — съгласи се Абан, без да отмества очи от пода, за да би случайно да погледне към млечнобялото дясно око на Джаян.

Беше му поръчал красива превръзка от защитено злато, но Джаян отказваше да я носи. Младият Шарум Ка знаеше, че окото му изнервя мъжете, и се наслаждаваше на неудобството им.

— Междувременно можете да прекарате зимата в разкош — Абан посочи с жест пищно обзаведената стая, — на топло и с изобилие на хубава храна, докато обитателите на езерото треперят на замръзналите си съдове и дъвчат рибешки глави, за да залъжат празните си стомаси. — Той се съмняваше, че нещата са точно така, но винаги беше по-добре да преувеличава, когато ласкаеше Шарум Ка. — Работата по имението ви в Дара на Еверам отново започна, а една зеленоземска дживах топли постелята ви.

— Искам слава, а не разкош — каза Джаян, пренебрегвайки успокояващите думи. — Трябва да има начин да ги нападна. Сега, преди зимата да се развихри.

И наистина имаше, но Абан не възнамеряваше да позволява на момчето да го разбира. Планът беше твърде рискован и той не искаше да провали изпълнението му заради глупавата му гордост, която им беше струвала почти цялата пленена флотилия.