Черепният трон полностью

От десетте големи кораба, които бяха оцелели след пожара, лактънците си върнаха четири, а два бяха изгорели дотолкова, че не можеха да бъдат поправени. Един беше изгубен при прилива на водни демони, които бяха взели и няколко по-малки съда. Абан беше изпратил останалите в един скрит залив, охраняван от неговите хора, където изучаваха науката на плаването и корабостроенето чрез книги, подкупи и клещите на мъчителите му.

Звукът на шарак рог накара и двамата да се изправят. Абан погледна през прозореца и веднага забеляза причината.

— „Воплите на шарума“.

Джаян изсъска, грабна копието си и хукна към прозореца, сякаш възнамеряваше да се опита да улучи намиращия се на четвърт миля красив боен кораб, който се приближаваше от север, използвайки за прикритие сгъстяващия се сумрак.

Капитан Делия беше променила името му, след като си го беше върнала от красиянците. На знамето му имаше женски силует, загледан в далечината, но отхвърленият ухажор беше заменен от силуета на подпален шарум. Корабът ги нападаше редовно, изпитваше отбраната им и оправдаваше името си. Точно Делия и „Воплите на шарума“ бяха откраднали скорпиона, за да могат лактънци да изкопират дизайна му.

Всеки път появата на кораба означаваше печал и загуба за окупаторите и безсилна ярост за Джаян. Често корабът се приближаваше до ръба на обхвата на метателните оръжия, обсипваше доковете с огън или смъртоносен дъжд от стрели и отплаваше, преди мендингите да успеят да отвърнат на огъня.

Джаян беше опитал да премести чините към доковете и сградите, които се намираха най-близо до водата, но капитанката някак си беше предусетила плановете му и нападна на друго място, привличайки силите на Джаян, докато другите кораби предприеха смела спасителна операция за техните удобно разположени братя.

Всеки път когато се опитваха да се противопоставят на „Воплите на шарума“, капитан Делия като че ли предугаждаше плановете им и сменяше тактиката. Нямаше как да знаят дали сега тя идваше просто за да разрушава, или имаше нещо друго наум.

Абан наблюдаваше предпазливо как корабът се носеше покрай бреговата линия, далеч от обхвата им. Щеше рязко да смени посоката, когато приближеше целта си. Мендингите по всички докове и на брега наскачаха и затаиха дъх, защото знаеха, че ще разполагат само с няколко мига, за да се прицелят и да стрелят. Джаян беше обещал дворец на групата, която успееше да потопи проклетия кораб.

Но тогава плавателният съд обърна и Абан усети как сфинктерът му се стяга.

— Черното сърце на Ний.

— А? — рече Джаян и се обърна да погледне Абан точно когато рамката на прашката се изнесе напред, изстрелвайки тежък снаряд право към тях.

— Шарум Ка! — извика Абан и се хвърли върху мъжа.

Джаян беше мускулест тип, но дори той не успя да издържи тежкото туловище на Абан, което го събори на пода. Когато паднаха на килима, той го отблъсна и кхафитът се търкулна настрани.

— Как се осмеляваш да ме пипаш с нечистите си ръце, свинеядна камило! Ще убия…

В този момент се чу трясък и нещо се блъсна в големия прозорец. Защитеното стъкло, което Абан беше монтирал, издържа, но цялата сграда се разтресе от удара.

Погледът на Джаян се отмести от прозореца към Абан, който бе успял да се надигне на здравия си крак. После погледна отново към прозореца, по чиято повърхност се бяха набили парчета дърво, и отново се обърна към Абан.

— Защо?

Младият Шарум Ка не говореше твърде членоразделно, но Абан го разбра много добре. Защо един страхлив кхафит ще рискува собствения си живот заради някой, който години наред го бе тормозил и му се беше присмивал?

— Вие сте Шарум Ка — отвърна Абан. — Кръв от кръвта на Избавителя и надежда на народа ни, докато баща ви се бори с Ний. Животът ви струва много повече от моя.

Джаян кимна и на лицето му се настани рядко срещано замислено изражение.

Това бяха пълни глупости, разбира се. Абан с удоволствие би оставил момчето да поеме копие вместо него. Неведнъж беше обмислял дори сам да убие глупака. И щеше да го направи, ако не рискуваше да си навлече гнева на дамаджата.

Но ако Шарум Ка беше убит в негово присъствие и Абан оцелееше, Хасик щеше да го потърси. Може би Керан или Безухия щяха да го спрат, но Абан предпочиташе да не залага живота си на това. Хасик беше готов да умре, ако това означаваше да вземе Абан със себе си, а срещу такъв човек не бива да се рискува.

— Ти ме спаси, кхафите — каза Джаян. — Продължавай да ми служиш и аз няма да го забравя, когато заема трона на баща ми.

— Все още не съм спасил никого — каза Абан, докато гледаше към течността и отломките, които продължаваха да стърчат по защитеното стъкло. — Трябва да излезем навън.

— Ха! — рече Джаян. — Не ме излъга, когато каза, че защитеното ти стъкло ще издържи на всякакъв удар. От какво трябва да се боим?

Той се обърна точно когато един от скорпионите на десния борд на „Воплите на шарума“ изстреля втори, огнен снаряд.

— Трябва да излезем навън! — изкрещя Абан, докато огнената топка летеше към тях.