Черепният трон полностью

Когато погледът на Абан най-после се проясни, шпионинът тичаше с пълна скорост към доковете, следван по петите от половин дузина шаруми.

За голяма изненада, начело на групата тичаше Керан, който бързо наближаваше шпионина. Пружиненият му крак невинаги беше идеален, но малцина мъже с два здрави крака можеха да се мерят с него, когато ставаше дума за бърз спринт.

Шпионинът като че ли го знаеше. Той промени посоката си и се затича към едно буре с дъждовна вода; хвърли се срещу него с цялата си тежест, като го изблъска в тяхната посока. В началото бурето се заклати бавно и още не беше паднало, когато шпионинът отново побягна, но тласкано от движението на събралата се вода, то внезапно се катурна и разливайки я по пътя, се затъркаля срещу тичащите шаруми.

Мъжете веднага се пръснаха, някои се хвърлиха встрани от пътя, други се подхлъзваха и падаха, докато се опитваха да го избегнат, а един мъж беше съборен от самото буре.

Преследването продължи единствено Керан, който се хвърли над бурето с грациозност, на която би завидяла всяка котка. Приземи се от другата му страна с предно кълбо и използва инерцията, за да скочи отново на крака и да продължи да тича. Двама воини, които се намираха малко по-нататък, се опитаха да забавят шпионина, но той хвърли по тях някакъв прах и мъжете притиснаха длани към лицата си, закрещяха и се отдалечиха, залитайки.

Докът беше задръстен с бурета, въжета, мрежи и други материали и шпионинът започна да лавира между тях, използвайки всичко, което можеше да забави преследването.

И въпреки това строевият офицер продължаваше да скъсява разстоянието. Керан беше захвърлил копието и щита си, за не му пречат, но това нямаше значение. Дори майстор по шарусахк не можеше да издържи дълго срещу него в близък бой.

Абан се усмихна и закуцука бързо след тях, за да може да наблюдава по-добре, както и за да бъде първият, който ще разпита шпионина, преди останалите да са направили нещо прибързано. Джаян и духовниците го последваха, но той вървеше най-отпред, а и останалите се движеха бавно, приковали внимание върху случващото се.

Когато пръстите на протегнатата ръка на Керан докоснаха робата на шпионина, той внезапно се обърна, свали рязко щита от гърба си и със замах го стовари върху офицера, като го отблъсна назад. Щитът беше стар модел, отпреди поне пет години, преди да открият отново бойните защити. Още една странност.

Керан бързо се съвзе и скочи срещу него, но шпионинът бързо приклекна и се завъртя с протегнат крак, опитвайки се да спъне офицера и да го събори на земята. Керан разгада намеренията му и прескочи плъзгащия се крак, но шпионинът използва инерцията от завъртането си, за да замахне силно с щита и да удари с тежкия му ръб металния крак на офицера, който тъкмо стъпваше на земята.

Стоманената пружина завибрира и Керан неочаквано изгуби равновесие. Шпионинът се възползва от предимството си и двамата си размениха бърза поредица от удари. Мъжът беше дребен и невъзможно бърз и не остави на офицера нито миг, за да възстанови равновесието си. Той удари Керан в лицето с щита, скочи във въздуха и го изрита в гърдите с двата си крака.

Керан падна тежко на земята, без да пострада сериозно, но без да си губи повече времето с него, шпионинът се обърна и побягна по дока.

Отпред пътят му бе блокиран от мендингските воини, които обслужваха скорпионите и прашките. Шпионинът погледна назад, но група воини, предвождани от Хасик, вече заобикаляха Керан. За пръв път в живота си Абан се молеше проклетият евнух да успее.

Шпионинът зави по един от неизползваните докове, водещ към твърде каменистата и плитка част от крайбрежието, където можеха да навлизат само най-малките съдове. Няколко такива бяха привързани към кея — обикновени гребни лодки, които дори шарумите можеха да използват, но шпионинът едва ли щеше да успее да развърже някоя от тях и да отплава с нея извън обхвата на оръжията, без да бъде убит. Вместо това той се затича към края на дока. Нима смяташе да плува?

Хасик беше стигнал само на няколко крачки от него, когато шпионинът рязко се обърна и скочи в една от лодките. Евнухът изгуби няколко секунди, докато се ориентира в ситуацията, но после скочи от дока, готов да промуши мъжа с копието си, преди да е успял да пререже въжетата.

— Демонски фъшкии — промърмори Абан.

Хасик никога не оставяше живи за разпит.

Но шпионинът не се опита да пререже котвените въжета, а притича по пейките на лодката и скочи във водата.

Абан затаи дъх, но мъжът не потъна, а продължи да тича, като водата се плискаше около глезените му. Направи още три крачки и после рязко обърна глава наляво, без да спира да тича.

Опитвайки се да запази равновесие на клатещата се лодка, Хасик метна копието си с изненадваща точност. Шпионинът го видя и едва успя да го избегне.

— Еверам, води ме! — изкрещя Хасик и скочи от лодката точно като шпионина.

И като по чудо също се приземи на крака; изглеждаше изненадан както всички останали. Той изкрещя и се впусна след шпионина, докато другите шаруми също наскачаха във водата.