Черепният трон полностью

— Каза, че си се изправяла срещу един от тях — каза Шанвах. — От князете на алагаите.

Като че ли разговорът за фермата на Харл не беше достатъчно личен. Рена си спомняше ужаса и насилието, когато демонът превзе съзнанието ѝ, зарови се дълбоко в него и се настани удобно като буболечка в плод. Това бе последното нещо, за което би пожелала да говори, но този път Шанвах имаше право да знае. Самата тя скоро щеше да се изправи лице в лице с тях.

— Да — рече тя. — Погрижи се мисловните ти защити да работят добре тази нощ. Нарисувай ги направо върху веждите си. Не се доверявай на лентата за глава. Те проникват в съзнанието ти и поглъщат всичко, което те прави… това, което си. Преглъщат го и после изплюват само частите, които нараняват твоите любими хора.

Шанвах кимна.

— Но ти си го убила.

Рена оголи зъби и споменът накара магията в кръвта ѝ да закипи.

— Арлен го уби. Аз забих ножа си право в проклетия му гръб, но то продължи да се бие.

— И какво бих постигнала с моя лък срещу такова същество? — попита Шанвах.

Рена сви рамене.

— Честно ли? Сигурно нищо. Когато се изправиш срещу мисловен демон, или трябва да нанесеш убийствен удар, или все едно нищо не си направила. Не бих се доверила на лъка. — Тя погледна към Шанвах. — Но за мозъците трябва да се притесняват Арлен и Джардир. — Шанвах се вцепени при непринуденото споменаване на чичо ѝ, но не посмя да отвори уста. — От нас се иска да държим настрани охраната им, докато всичко приключи — продължи Рена. — Мозъците могат да призовават демони от огромни разстояния и ги карат да се бият умно.

Шанвах кимна.

— И аз така разбрах.

— Чувала ли си за телохранителите им? — попита Рена. — За мимиците?

— Само слухове — отвърна Шанвах.

— По-умни са от другите ядрони — каза Рена. — Могат да водят и да призовават по-нисши демони, но това не е всичко.

— Променят формата си — прошепна Шанвах.

Рена кимна.

— Превръщат се в каквото си поискат. В един момент се биеш с най-големия каменен демон, който някога си виждала, а в следващия му порастват пипала или крила. Мислиш си, че си го хванала, и той изведнъж се превръща в змия. Мислиш си, че идва помощ, но за едно мигване на окото той се превръща в теб и приятелите ти не знаят по кого да стрелят.

Шанвах не потрепна, но в миризмата ѝ се промъкна струйка страх, което беше добре. Ако искаше да оцелее, тя трябваше да знае какво я чака и да го уважава.

— Последният, с който се бих, уби дузина мъже, преди да го повалим — каза Рена. — Премина през една част дал’шаруми като нощен вълк през курник. Уби половин дузина, заедно със строеви офицер Кавал и Енкидо. И повече дървари, отколкото мога да си спомня. Ако не бяха Роджър и…

Тя млъкна, съзряла ококорените очи на Шанвах. Младата жена бе спряла да я слуша и я зяпаше с отворена уста. Миризмата ѝ се бе променила драстично, изпълнена със засилващ се ужас и мъка, а очите ѝ бяха започнали да се пълнят със сълзи. Досега никога не бе проявявала толкова емоции.

— Какво толкова казах? — попита Рена.

Шанвах продължаваше да я гледа, като мърдаше безмълвно устни, сякаш имаше нужда да ги раздвижи, преди да произнесе думите.

— Учителят Енкидо е мъртъв? — попита тя.

Рена кимна и Шанвах нададе продължителен вой. Той продължи, докато ѝ секна дъхът, и тя се закашля, ридаейки.

Сълзите се затъркаляха по лицето ѝ и тя непохватно затършува в закачената на колана ѝ торбичка, докато накрая не извади мъничко стъклено мускалче, което се изплъзна от треперещите ѝ пръсти.

Рена го улови във въздуха, преди да е паднало на земята, и ѝ го подаде, но Шанвах не посегна да го вземе.

— Моля те — рече тя, — улови ги, преди да са се изгубили.

Рена я изгледа учудено.

— Кое да уловя?

— Сълзите ми! — проплака момичето.

Молбата беше доста странна, но Рена беше виждала красиянките да го правят, когато бяха дошли да приберат мъртъвците си след Новолуние. Тя отвори мускалчето и погледна към заострения му ръб, който беше идеален за улавянето на плъзгаща се по бузата сълза. Пристъпи по-близо, улови една, преди да е паднала, и плъзна ръба на мускалчето по пътеката ѝ.

Шанвах ридаеше все по-силно, сякаш нарочно се потапяше в емоцията единствено с тази цел. Колкото и да беше бърза, Рена трудно успяваше да навакса. Шанвах напълни две мускалчета, преди да се успокои.

— Какво се случи с демона? — попита тя, когато всичко свърши.

— Убихме го — отвърна Рена.

— Сигурна ли си? — настоя Шанвах, улавяйки я за ръката.

— Аз лично му отрязах главата — рече Рена.

Шанвах отстъпи назад; Рена никога не я беше виждала толкова съсипана, а само преди няколко седмици я беше пребила до безсъзнание.

— Благодаря ти — каза красиянката.

Рена кимна и реши най-добре да не споменава, че самата тя се беше била с Енкидо при първата им среща.

Достигнаха Анокх Слънце в първата утрин на Новолунието. Арлен ги поведе надолу към гробницата на Каджи и те се захванаха да подготвят камерата.