Черепният трон полностью

— Трябва да изгорим селата, където са били извършени нападенията — каза дамаджи Енкаджи. — Да увесим осакатените тела на всеки мъж, жена и дете по дърветата и да оставим алагаите да се нахранят с тях.

— Лесно ви е да го кажете, дамаджи, когато не са нападнати вашите земи — тросна му се дамаджи Чусен.

Нападението срещу шунджин беше проведено в новата столица на племето.

— Чините няма да се осмелят да нападнат земите на мендинг — похвали се Енкаджи и Иневера се замисли над думите му.

Бунтовниците бяха избягвали земите на петте най-могъщи племена — каджи, маджах, мендинг, кревакх и нанджи — но ако Северът наистина им помагаше, това беше само началото.

— Храната и без това не стига, след като алагаите изгориха полетата по Новолуние — каза Ашан. — Не можем да си позволим да горим още полета или да изколим онези, които се грижат за тях, ако искаме да доживеем до пролетта.

— Как можем да попречим на чините да подпалят и полетата? — попита Семел от анджха. — Дори най-големите племена не разполагат с достатъчно мъже, за да предпазят земята от собственото ѝ население.

— Не можем да оставим това ненаказано, андрахо — каза Алеверак. — Чините ни нападнаха през нощта, когато всички мъже са братя, избиха даматите и изгориха свещените ни земи. Трябва да отговорим, и то бързо, иначе само ще окуражим врага.

— И ще го направим — отвърна Ашан. — Прав сте, че не можем да позволим това. Трябва да намерим виновните и да ги екзекутираме публично, но ако накажем всички чини заради действията на неколцина, само ще подхраним редиците на бунтовниците.

Иневера скри усмивката си. Ашан беше изрекъл думите точно както го беше инструктирала, макар първата му реакция на новината за нападенията да не се различаваше от тази на Енкаджи.

— Простете ми, андрахо, но всички чини са виновни — рече дамаджи Рейджи от баджин. — Те укриват бунтовниците и децата. Има ли разлика между това, да са подпалили огъня или да са предложили мазето си като укритие?

— Трябва да им покажем, че непокорството се заплаща — рече Джаян, удряйки с копието си по пода. — Висока цена, платена от всички, така че следващите бунтовници да бъдат предадени от собствения си народ, защото се страхува от гнева ни.

Мнозина от дамаджите закимаха нетърпеливо, като обръщаха скептичните си погледи към Ашан.

— Брат ми е прав — обади се гръмогласно и Асъм, привличайки погледите към себе си. — Но следата е все още топла и ще проявим глупост, ако я зацапаме. Можем да решим как да накажем помощниците, след като екзекутираме бунтовниците и си върнем откраднатите деца.

Джаян го погледна с открито недоверие, но захапа стръвта.

— Затова искам да взема Копията на Избавителя и да избия всяка врата, да преровя всяко мазе и да разпитам всички роднини на отвлечените момчета. Ще ги намерим.

Дамаджите отново закимаха, но Асъм изцъка шумно с език и поклати глава.

— Брат ми е способен да отсече цяло дърво, за да може по-лесно да обере плодовете му.

Джаян го изгледа с омраза.

— Тогава какво предлага моят мъдър брат дама?

— Ще изпратим наблюдателите — каза Асъм, кимвайки към забулените дамаджи на кревакх и нанджи.

Те никога не говореха пред съвета, защото бяха свързани с по-големи племена. Кревакхите служеха на каджи, а нанджите на маджах.

Племената от наблюдатели се обучаваха за бой със специални оръжия и контролираха красиянската шпионска мрежа. Мнозина от техните разпитвачи говореха езика на чините и имаха свои контакти из целия Дар на Еверам. Дори по-нисшестоящите им шаруми можеха да се придвижват незабелязано и да преминават през бариерите толкова лесно, колкото алагаите се издигаха от бездната.

— Намерете децата, а ние ще намерим бунтовниците и симпатизантите им — каза Асъм.

— А после? — попита Джаян.

— После ще екзекутираме всички — отвърна Ашан. — Бунтовници, симпатизанти и дори децата на чините, за да напомним на зеленоземците, че съпротивата е безполезна и какви са последствията от нея. А от останалите чини ще направим ний’шарумски наблюдатели и следващия път самите момчета ще се борят срещу спасителите си.

Иневера запази центъра си, макар Ашан да се беше отклонил от предначертаното. Убиването на шепа деца все пак беше проява на милосърдие, в сравнение с клането, което предпочиташе Джаян, но тя не знаеше дали ще може да го позволи, когато настъпи моментът.

— Много добре — каза Джаян. — Аз ще изпратя наблюдателите, както заповядахте.

Аз. Опасна дума. Въпреки всичко Джаян бе поел контрола върху търсенето. Като Шарум Ка, това беше негов дълг и право, но Иневера бе възнамерявала наблюдателите да докладват на трона — на нея — за да се избегнат неволни прояви на жестокост.

Тя си пое дълбоко дъх, запазвайки центъра си. Трябваше да се правят жертви. Разполагаше с достатъчно шпиони в двора на Шарум Ка, а нейните кревакхски и нанджийски сестри съпруги щяха да предупредят своите дама’тинги да бъдат нащрек и да съобщават за всичко, което дочуят.