Греъм се качи в колата и подкара обратно към магистралата, засичайки разстоянието. Тръгна на юг и след няколко километра отби по отбелязаното на картата отклонение. Намали скоростта, пресметна изминатото разстояние и установи, че се намира приблизително зад къщата на Джейкъби отвъд горичката.
Пътят стигаше до незавършен жилищен квартал, очевидно предназначен за хора с по-ниски доходи. Беше толкова нов, че не бе нанесен на картата. Отби на близкия паркинг и изключи двигателя. Оставените наоколо коли бяха предимно стари модели, клекнали на уморените си пружини. Две бяха на трупчета.
Под самотно баскетболно табло с кош без мрежичка играеха чернокожи деца. Облегнат на колата, Греъм ги загледа.
Изпита желание да свали сакото си, но знаеше, че пистолетът 44-ти калибър и закачената за колана му плоска фотокамера веднага ще привлекат вниманието на минувачите. Винаги се чувстваше неудобно, когато хората се втренчваха в оръжието му.
Отборът с фланелки се състоеше от осем деца. Голите до кръста бяха единайсет. Викове и шумни спорове заместваха съдийството.
Дребен малчуган от отбора на голите бе съборен в борбата за една отскочила от таблото топка и ядосан си тръгна за вкъщи. Почти веднага се върна обаче, подсилен с бисквита, и отново се гмурна в мелето.
Крясъците и тупкането на топката по асфалта повдигнаха духа на Греъм. Един баскет, една топка. Отново се сети за множеството вещи, които притежаваше семейство Лийдс. Джейкъби също, съдейки по заключението на бърмингамската полиция, изключила вероятността за нападение с цел обир. Лодки и спортни съоръжения, къмпинг оборудване, фотоапарати, пушки, въдици. И по това двете семейства си приличаха.
Представил си ги живи, Греъм неволно си спомни и как изглеждаха след това. Изведнъж почувства, че повече не може да следи баскетболното сражение. Пое дълбоко дъх, прекоси пътя и навлезе в мрачната борова гора.
Храсталакът в края и бе гъст, но изтъня, когато Греъм се озова в дълбоката сянка на дърветата, покрили земята с дебел пласт борови иглички. Въздухът беше топъл и неподвижен. Синьоперести сойки кресливо предупреждаваха за наближаването му.
Теренът беше с лек наклон към леглото на пресъхнал поток, до което се издигаха няколко стройни кипариса. В червеникавата глинеста почва ясно личаха отпечатъците, оставени от миещи мечки и полски мишки. По дъното на потока имаше и човешки следи, повечето от детски крачета. Бяха дълбоки и с размазани очертания, очевидно оставени преди няколко превалявания. Оттатък дерето теренът отново се издигаше, почвата се промени на песъчлива, в подножията на боровете буйстваше дива папрат. Греъм се заизкачва с мъка по склона. Скоро сред дърветата проблесна слънчева светлина — там горичката свършваше. Между стволовете можеше да се види горният етаж на къщата на Джейкъби. Пак храсталак, надвишаващ човешки бой. Опираше чак до оградата на задния двор. Греъм с мъка го преодоля и спря там.
Зъбльото вероятно е оставил колата си в онзи нов квартал и е прекосил горичката. Подмамил е котката в храсталака, удушил я е, а после е пропълзял до оградата с безжизненото и тяло в една ръка. Греъм ясно си представи как животното полита във въздуха, без да се извива по обичайния за котките начин, за да падне на лапите си, а тупва в двора по гръб.
Свършил е тази работа през деня — иначе децата не биха могли да намерят и погребат животното. Чакал е да открият трупа: Нима е клечал сред задушния храсталак, докато се мръкне? Не е бил до оградата, тъй като там мястото е прекалено открито. За да наблюдава двора откъм горичката, би трябвало да се изправи в цял ръст точно срещу прозорците, огрян от ярките лъчи на слънцето. Явно е бил принуден да търси закрилата на дърветата. Греъм направи същото.
Бърмингамските полицаи не бяха вчерашни. Ясно личеше къде се бяха промушвали през храстите, за да претърсят местността. Но това е станало преди откриването на котката. Търсели са изтървани предмети и отпечатъци, а не наблюдателен пункт.
Навлезе на няколко метра сред дърветата, затърси из шарената сянка. Започна от възвишението, от което се виждаше част от двора. От него се насочи навътре в гората.
Започна да оглежда очертания по този начин район сантиметър по сантиметър. След повече от час нещо проблесна и привлече погледа му. За миг го изгуби, после го откри отново. Оказа се ламаринено езиче от консервна кутия с разхладителна напитка, почти заровено в сухите листа под корените на един от малкото брястове.
Зърна ламаринката от два-три метра, но цели пет минути не мръдна от мястото си, докато оглеждаше внимателно земята около дървото. Клекна и предпазливо пое към дънера, разчиствайки с ръка сухите листа по пътя си. Крачеше патешки и внимаваше да не пропусне нищо. Бавно и прецизно отстрани сухите листа в основата на дървото. Бяха се натрупали на дебел пласт и по тях нямаше отпечатъци от стъпки.
