В близост до ламаринката откри изсъхнала огризка от ябълка, проядена от мравките, Птиците бяха изкълвали семките. Изследва почвата наоколо още десетина минути. Най-сетне седна и изпружи уморените си крака. Гърбът му опря в ствола на бряста. В проблесналия сред листата слънчев лъч танцуваха комари. Гъсеница се загърчи под изсъхнало листо.
На клона над главата си забеляза късче червеникава глина от дерето, вероятно пренесена от обувка.
Греъм окачи сакото си на един клон и се закатери по обратната страна на дървото, като внимаваше да не стъпва по клоните над онзи с калната следа. Когато се издигна на десетина метра, спря, пое дъх и надникна иззад ствола. Къщата на Джейкъби беше на около сто и петдесет метра оттук. От тази височина изглеждаше по-различна, в очите се набиваше цветът на покрива и. Задният двор със стопанските постройки се виждаше като на длан. С помощта на бинокъл би могъл да наблюдава дори бръчките по лицата на живеещите отсреща.
До ушите му долиташе далечният тътен на автомобилното движение, примесен с нервния лай на куче. После сред листата зажужа цикада и наподобяващите на банциг звуци погълнаха всичко останали шумове.
Точно над главата му стърчеше дебел клон, насочен под прав ъгъл към къщата. Греъм се набра на ръце и надникна към обратната страна на ствола. На няколко сантиметра от бузата му, закрепена между клона и стеблото, проблесна кутия от разхладително питие.
— Обичам те — прошепна и Греъм, долепил уста до кората на дървото. — Кълна се, че те обичам. Хайде, кутийчице, ела! Разбира се, можеше да е оставена от някое дете.
Греъм се покатери още нагоре, рисковано начинание предвид крехките клончета. След това се завъртя така, че да вижда големия клон под себе си. Част от кората му, на големина колкото карта за игра, беше обелена и зеленееше пред очите му. В зеления правоъгълник бе издълбан странен знак, който изглеждаше приблизително така:
Беше издълбан чисто и внимателно, с много остър нож. Това вече не можеше да бъде детска работа. Греъм внимателно нагласи блендата на фотокамерата и го снима.
Макар и добра, гледката откъм дебелия клон беше допълнително разчистена — една вейка над него беше прекършена. Дървесните влакна на мястото на срязването бяха смачкани и загладени. Очите на Греъм потърсиха откършената част. Сигурно е някъде сред клоните, тъй като на земята би я забелязал. Да, ето я, заплетена в долните клони. Изсъхналите и почернели листа се открояваха на фона на ярката зеленина.
Лабораторията щеше да иска и двете части на откършената вейка, за да измери дебелината на острието. Значи ще трябва да се върне с трион. Направи още няколко снимки, като през цялото време си мърмореше под нос:
Знам, че си убил котката, мой човек, хвърлил си я в двора, а после си се покатерил тук да чакаш. Знам, че докато си наблюдавал децата и си чакал, си дялкал и си давал ход на фантазията си. Когато се мръкнало, видял си сенките им в осветените прозорци, гледал си как лампите една по една гаснат и едва след това си направил визитата си. Така е станало, нали? Не ти е било кой знае колко трудно да се спуснеш от този клон надолу, тъй като е имало пълнолуние, а си носел и фенерче.
Но за самия Греъм спускането съвсем не бе леко. С помощта на клонче, пъхнато в дупката, внимателно повдигна алуминиевата кутийка и започна да слиза. Там, където се налагаше да използва и двете ръце, налапваше края на клончето и здраво го стискаше със зъби.
Когато се върна в новия квартал, някой бе написал „Левън е глупак“ върху прашната врата на колата. Височината на надписа свидетелстваше, че и най-младите обитатели тук са напреднали в ограмотяването. Запита се дали са надраскали и колата на Зъбльото.
Няколко минути стоя неподвижен и гледа дългите редици еднакви прозорци. Поне сто от новите апартаменти вече бяха населени. Имаше шанс някой да си спомни непознатия бял мъж, паркирал отпред късно през нощта. Струваше си да опита, макар че от инцидента бе изтекъл цял месец. Но за да разпита бързо всички жители, ще му бъде необходима помощта на бърмингамската полиция.
Пребори се с изкушението да изпрати кутията право на Джими Прайс във Вашингтон. Нуждаеше се от съдействието на тукашната полиция и щеше да е най-добре да им предостави всичко, което бе открил. Поръсването на кутийката с прах за снемане на отпечатъци не е сложна работа. Друга работа е киселинната проба за откриване на потни следи. Прайс би могъл да го направи и след напудрянето на кутийката в Бърмингам, стига да не са я пипали с голи ръце. По-добре да я предаде на полицията. Документалният отдел на ФБР щеше да се нахвърли върху издълбания знак като бясна мангуста. Беше направил достатъчно снимки за всички заинтересовани.
От къщата на Джейкъби се свърза с отдел „Убийства“ на местната полиция. Детективите пристигнаха точно когато Гийхан, агентът за продажба на недвижима собственост, канеше кандидат-клиентите си да разгледат къщата.
