— Мотивирано престъпление, борба за власт, маскирана като нападение на ненормален престъпник. Двамата с Джери Естридж от Областната прокуратура внимателно проверихме документите на Ед Джейкъби. Но не открихме нищо. Никой не е спечелил от смъртта му. Получавал е добра заплата, няколко патентовани изобретения са му носили добри дивиденти, но е харчел всичко. Жена му е трябвало да го наследи, с изключение на малко земя в Калифорния, завещана на децата му и техните наследници. Синът от първия брак е подсигурен с прилична сума, която ще му стигне да завърши колежа си след три години. Той пак ще си е в първи курс, ако питате мен.
— Найлс Джейкъби.
— Да. Ед много се тревожеше за него. Живее с майка си в Калифорния, бил е в поправителен дом поради кражба. Доколкото ми е известно, майката е наркоманка. Миналата година Ед отишъл да го прибере. Довел го в Бърмингам и го записал в колежа „Бардуел“. Направил всичко възможно да го задържи в дома си, но хлапакът тормозел другите деца и бил неприятен на всички. Госпожа Джейкъби го търпяла известно време, но в крайна сметка го изпратила в пансион.
— Къде е бил?
— В нощта на двайсет и осми юни ли? — Меткаф спря тежък поглед върху Греъм. — Полицията вече си зададе този въпрос, аз също. Бил е на кино, след това се прибрал в пансиона, това е доказано. А и кръвната му група е нула. Господин Греъм, след половин час трябва да взема жена си. Ако искате, утре пак можем да поговорим. Ще ми кажете с какво мога да ви помогна.
— Бих искал да хвърля един поглед на личните вещи на семейството. Дневници, снимки, всичко.
— Нямат кой знае какво, тъй като къщата им в Детройт изгоряла при пожар. Нищо подозрително — Ед включил електрожен в приземната си работилница, искрите подпалили кутии с боя и къщата станала на пепел. Имат няколко лични писма, които съм оставил в банкова касета заедно със семейните бижута. За дневник не си спомням. Всичко останало е на склад. Може би Найлс притежава някакви снимки, но се съмнявам. Знаете ли какво ще направим? Утре в девет и половина трябва да съм в съда, но преди това мога да ви оставя в банката да хвърлите едно око. След това ще мина да ви взема.
— Добре — съгласи се Греъм. — Ще ми бъдат от полза и копия от всички документи, свързани с наследството — претенции, оспорване на завещанието, кореспонденция. Искам да разполагам с цялата документация.
— Същото иска и областната прокуратура в Атланта. Сравняват я с документацията по имота на Лийдс.
— Въпреки това искам копия и за мен.
— Добре, ще ги имате. Макар че едва ли допускате да е заради пари, нали?
— Така е. Просто се надявам, без истински да го вярвам, че нечие име може да изскочи и в двете документации.
— Аз също.
Общежитията на общинския колеж „Бардуел“ представляваха четири ниски сгради, наредени около спечено от жегата игрище. Пристигането на Греъм съвпадна с разгара на ожесточена стерео война. По балконите от мотелски тип на двете противоположни постройки висяха насочени едни срещу други тонколони. Битката се водеше между „Кис“ и „Увертюра 1812“. Пълен с вода балон излетя във въздуха и се пръсна на три-четири метра от краката на Греъм.
Той се шмугна под някакво пране, прекрачи захвърлен на земята велосипед и влезе в апартаментчето, обитавано от Найлс Джейкъби и бог знае още от кого. Вратата на спалнята беше открехната и отвътре гърмеше музика. Греъм почука, но никой не му отговори.
Бутна вратата и влезе. На двойното легло беше седнало дългуресто момче с пъпчиво лице и настървено опъваше от еднометров чибук. До него лежеше момиче в джинсов гащеризон. Главата на хлапака отскочи по посока на Греъм. Правеше върховни усилия да се замисли.
— Търся Найлс Джейкъби. Хлапакът стоеше вкаменен. Греъм се пресегна и изключи уредбата. — Търся Найлс Джейкъби.
— Вземам малко илач за астмата си, човече. Вие никога ли не чукате?
— Къде е Найлс Джейкъби?
— Да пукна, ако знам. За какво ви е?
— Направи много сериозен опит да си спомниш! — Греъм показа полицейската си значка.
— О, по дяволите! — обади се момичето.
— Господи, от отдела за наркотици. Чакайте, не си заслужава… Нека поговорим…
— Да говорим за Найлс Джейкъби.
— Ще ви помогна да го откриете — рече момичето.
Греъм я изчака да разпита из другите стаи. Навсякъде след нея пускаха водата в тоалетните казанчета.
В стаята почти нямаше следи от присъствието на Найлс Джейкъби. Върху снимката на семейството му беше поставена чаша с полуразтопен лед. Греъм я отмести и избърса мокрото кръгче с ръкава си. Момичето се върна.
— Опитайте в „Омразната змия“ — рече то.
