— Водил ли си някого там? Съученик или…
— Или някой съмнителен тип, нали, господин Греъм?
— Точно така.
— Не.
— Никога? — Нито веднъж.
— Споменавал ли е баща ти, че получава заплахи, беше ли разтревожен през последните месеци?
— При последния ни разговор беше разтревожен, но само за бележките ми. Бях натрупал доста закъснения и той ми купи два будилника. За друго не се сещам.
— Имаш ли нещо от него? Документи, лична кореспонденция, снимки?
— Не.
— На шкафчето си имаш снимка на семейството. До стафа.
— Този стаф не е мой. Никога няма да сложа в уста подобна гадост.
— Тази снимка ми трябва. Ще си извадя копия и ще ти я пратя обратно. С какво друго разполагаш?
Джейкъби измъкна цигара и заопипва джобовете си за кибрит.
— Нямам друго. Не знам защо ми я дадоха. Баща ми захилен, госпожа Джейкъби и пикльовците. Задръжте я. За мен той никога не е изглеждал така.
Греъм искаше да опознае семейство Джейкъби, но новите им приятели в Бърмингам не му бяха от полза.
Байрън Меткаф му предаде съдържанието на касетката. Изчете тънката пачка писма, повечето делови. По-разрови бижутата и сребърните прибори.
В продължение на три пропити от жега дни работи в склада, където бяха откарани мебелите. Вечер Меткаф идваше да му помага. Един по един отвори всички кашони, прегледа внимателно съдържанието им. От полицейските снимки се ориентираше за разположението на вещите в къщата.
Повечето от мебелите бяха нови, купени с парите от застраховката на изгорялата къща. Нямали са достатъчно време да оставят върху тях лични белези.
Вниманието на Греъм привлече нощна масичка, върху която още имаше прах за снемане на отпечатъци. В средата и имаше капка зелен восък.
За втори път си зададе въпроса дали убиецът не си пада по светлината на свещи.
Бърмингамските криминолози не скриха от него нищо. Върху кутийката от напитка, която бе открил на дървото, разчетоха само един неясен отпечатък, оставен от връхчето на нос. Това успяха да направят в тукашната лаборатория, но и Джими Прайс във Вашингтон не постигна нещо повече.
Лабораторията за оръжия и инструменти на ФБР даде заключението си относно счупеното клонче. Било прерязано с дебело и тъпо острие. Най-вероятно клещи за рязане на пирони.
Документалната лаборатория беше препратила изрязания в кората на дървото знак на Азиатския отдел в Лангли9.
Греъм се отпусна на една празна каса в прашния склад и се задълбочи в дългото заключение. Според Азиатския отдел на ЦРУ знакът е китайски йероглиф, който означава „улучвам“ или „цапвам по главата“ — термини, използвани при някои хазартни игри. Смятал се за положителен, „щастлив“ йероглиф. Фигурира върху плочка в Ма-джонг10. С него бил обозначен Червения дракон.
В главната квартира на ФБР във Вашингтон Крофорд говореше по телефона с Греъм, който се обаждаше от летището на Бърмингам. През открехнатата врата надникна секретарката му и помаха с ръка, за да привлече погледа му.
— Доктор Чилтън от болницата в Чесапийк е на 2706. Казва, че е спешно.
Крофорд кимна и каза в слушалката:
— Задръж така, Уил. — После натисна един от бутоните на апарата пред себе си: — Крофорд слуша.
— Аз съм Фредерик Чилтън, господин Крофорд, от болницата в…
— Кажете, докторе.
— Разполагам с бележка, по-скоро с две парчета от бележка, която май е писана от онзи убиец в Атланта.
— Откъде я взехте?
— Открихме я в килията на Ханибал Лектър. Написана е на тоалетна хартия и носи отпечатъци от зъби.
— Можете ли да ми я прочетете, без много да я докосвате?
Чилтън с усилие придаде спокоен тон на гласа си и започна:
Скъпи доктор Лектър,
Признавам, че съм много доволен от интереса, който проявявате към мен. Разбрах за оживената кореспонденция, която поддържате, и си зададох въпроса: „Не бих ли могъл да ви напиша едно писмо?“ И се осмелих да го сторя, разбира се. Не вярвам да им кажете кой съм дори ако ме познавахте. Още повече, че тялото, което временно обитавам, е от второстепенно значение. Важното е в какво се превръщам. Зная, че само вие можете да ме разберете. Разполагам с някои неща, които бих искал да ви покажа. Може би и това ще стане някой ден, когато обстоятелствата позволяват. Надявам се да бъдем в състояние да поддържаме кореспонденция…
— Господин Крофорд, на това място хартията е разкъсана и липсва част от текста… Продължавам:
