От два часа Корсарят и помощникът му не си бяха разменяли нито дума. Те и не търсеха досег, по-скоро го избягваха, защото всеки искаше да се отдаде на съкровените си мисли. След дългото и необикновено мълчание първият изведнъж се закова на място и се взря внимателно във все още неподвижната фигура на палубата под себе си.
— Мистър Уайлдър — заговори той най-после, — въздухът тук, на юта, е по-чист и освободен от мръсотиите на кораба. Ще се качите ли при мен?
Другият се подчини и двамата се заразхождаха мълчаливо един до друг с равномерна стъпка, както обикновено моряци крачат по палубата в нощните часове.
— Прекарахме тревожно утро, Уайлдър — продължи Корсарят, несъзнатело издавайки предмета на мислите си. Той говореше все така полугласно, за да не го чуят ничии други уши освен тия на новия му помощник. — Някога досега не ви ли се е случвало да стоите толкова близо до края на тази опасна пропаст — бунта?
— Този, който бъде улучен, е по-близо до опасността, отколкото оня, който усети свистенето на куршума.
— Аха, значи и вие на вашия кораб сте се излагали на такава опасност! Но нека не ви тревожи личната враждебност, която неколцина от моряците решиха да проявят срещу вас. Аз зная и най-съкровените им мисли, както скоро ще се убедите.
— Признавам, че на ваше място не бих спал спокойно, като виждам как се държат хората ми. Достатъчни са неколкочасови безредици, за да попадне корабът ви някой ден в ръцете на властите, а животът ви.
— … в ръцете на палача! А защо не вашият? — попита Корсарят така бързо, че в гласа му прозвуча лека нотка на недоверие. — Но око, което често е виждало битки, рядко мигва. Моите очи твърде често и твърде дълго са гледали опасността в лицето, за да трепнат при вида на кралското знаме. Пък и обикновено избягваме този несигурен бряг; островите и Карибско море са по-безопасен район за плаване.
— И все пак се осмелихте да дойдете тук точно по време, когато след успеха си срещу врага адмиралът се чувствува с развързани ръце да ви преследва с мощни сили.
— Имах причина да постъпя така. Не е толкова лесно да бъдеш командир и да забравиш, че си човек. И ако временно съм занемарил задълженията си като командир заради желанията си като човек, поне засега това никому не е навредило. Може би ми е омръзнало да гоня нехайния испанец и да натиквам бреговата охрана в пристанищата. Нашият живот е изпълнен с вълнения, които обичам; за мен е интересен дори един бунт!
— Аз пък не обичам измяната. Трябва да призная, че в такъв случай се чувствувам като грубиян, чиято дързост се изпарява на тъмно. Докато врагът е пред нас, надявам се, че като всички други ще остана верен на дълга си; но да спя върху барутен погреб не е забавление по вкуса ми.
— Това е от липса на навик! Рискът си е риск, под каквато и форма да се прояви, и човешкият разум така лесно може да се научи да бъде безразличен към тайните машинации, както и към откритата опасност. Ш-шт! Колко пъти удари камбанката — шест или седем?
— Седем. Както виждате, хората все още спят. Щом им дойде часът, ще се събудят по инстинкт.
— Това е добре. Страхувах се, че времето е минало. Да, Уайлдър, аз обичам напрежението, то държи будни сетивата и служи за отдушник на най-добрите страни на човешката природа. Възможно е това да се дължи на своенравния ми дух, но понякога аз намирам наслада дори в насрещния вятър.
— А при безветрие?
— Безветрието може да крие очарование за спокойните души, но при него няма какво да се превъзмогва. Човек не е в състояние да въз-действува на стихиите, но може да им противодействува.
— Да не би да сте се заловили за тоя ваш занаят…
— Защо „ваш“!
— Е, трябваше да кажа „наш“, защото сега и аз станах корсар. Вие сте все още стажант — отвърна другият, който с бързия си ум вече бе изпреварил точката, до която бе стигнал разговорът — и много ми беше приятно, че изпълних желанията ви. Вие умеете да говорите със заобикалки, без да се докосвате до главното, и това ми вдъхва надежда, че ще бъдете възприемлив ученик.
— Но, вярвам, не и каещ се грешник.
— Кой знае, понякога всички изпадаме в слабост, когато виждаме живота такъв, какъвто го описват книжовниците, и се мислим за грешници там, където би трябвало да се наслаждаваме. Аз ви улових така, както рибар хваща пъстърва. Знаех, че можех да се излъжа. Вие, общо взето, оправдахте очакванията ми, макар че искам занапред да не действувате против интересите ми по такъв начин, че да прогонвате дивеча от мрежата ми.
— Кога и как съм правил това? Вие сам признахте…
— … че „Кралска Каролина“ бе управлявана умело и претърпя крушение единствено по волята на провидението; в случая обаче става дума за по-благороден дивеч, а не за такъв, какъвто всеки ястреб може да сграбчи. Нима сте такъв женомразец, че сте готов да изплашите благородната дама и прелестната девойка, намиращи се в момента долу, за да ги лишите от висшето удоволствие да се наслаждават на вашата компания?
