— А нима беше предателство желанието ми да спася една жена например от такава участ, каквато бе надвиснала над тях днес? Защото, докато имате власт над този кораб, смятам, че няма никаква опасност дори за тази, която е толкова прекрасна.
— Ей богу, Уайлдър, вие сте напълно прав. По-скоро бих хвърлил със собствената си ръка клечка кибрит в барутния погреб и тя да отлети с цялата си чистота там, откъдето, изглежда, е долетяла, отколкото да причиня зло на тази прекрасна невинна душа.
Нашият авантюрист слушаше жадно тези думи, макар че твърде малко му се нравеше прекалено възторжения език, с който Корсарят се стараеше да изрази благородните си чувства.
— Как разбрахте, че желая да им бъда полезен? — запита той след известно мълчание, което никой от тях, изглежда, не бързаше да прекъсне.
— Вашите думи ви издадоха! Щом ги чух, всичко ми стана ясно.
— Нима сте чули! Значи сам съм признал това, без ни най-малко да подозирам.
Корсарят не отговори, ала сега по усмивката му неговият другар разбра, че е станал жертва на дръзка и напълно успешна маскировка и че старият моряк Боб Блънт, с когото бе разговарял, всъщност е бил самият командир. Държането на Джоръм и непонятното изчезване на скифа сега се изясняваха напълно. Поразен от откритието, че е попаднал в изкусно нагласена клопка, и може би ядосан, че така хитро е бил изигран, Уайлдър обиколи няколко пъти палубата, без да проговори.
— Признавам, че съм надхитрен — каза той най-после, — и занапред ще ви се подчинявам като на майстор, от когото човек много може да научи, ала никой не е в състояние да го надмине. Вярвам, че който и да беше този стар моряк, поне собственикът на „Ръждивата котва“ не се криеше под лъжлива външност!
— Добрият Джо Джоръм ли! Трябва да признаете, че той е полезен на всеки моряк в беда. А как ви се стори нюпортският лоцман?
— И той ли беше ваш агент?
— Само за случая. На такива мошеници им нямам за пет пари доверие. Но тихо! Нищо ли не чухте?
— Стори ми се, че някакво въже падна във водата.
— Да, така е. Сега ще се убедите колко зорко държа под око тези буйни джентълмени.
Тогава Корсарят прекъсна разговора, който бе започнал да става много интересен за събеседника му, с лека стъпка се приближи до кърмата и няколко минути постоя наведен над нея като човек, който намира удоволствие да съзерцава морската повърхност. Но един лек шум, сякаш от поклащане на въжета, стигна до ушите на другаря му, той застана до командира си и скоро за сетен път се убеди в умението му да надхитря и самия него, и целия останал екипаж.
Някакъв човек предпазливо и поради положението си с известно затруднение се движеше около кърмата с помощта на въжетата и издатините, които служеха достатъчно добре за целта му. Скоро той стигна до една кърмова въжена стълба и като увисна на нея, се помъчи да разбере кой от двамата, които следяха движенията му, е човекът, който му трябва.
— Дейвис, ти ли си там? — попита Корсарят почти шепнешком, като преди това докосна леко с ръка рамото на Уайлдър, сякаш да привлече вниманието му. — Опасявам се, че вече са те видели или чули.
— Не бойте се за това, ваша милост. Аз се промъкнах през преградата на каютата, а после излязох през илюминатора; тези на кърмата спят така дълбоко, като че вахтата им е в кубрика.
— Добре. Какви новини носиш от нашите хора?
— Господи! Ако ваша милост им заповяда да отидат на църква, и най-безстрашният морски вълк не ще посмее да каже, че е забравил молитвите си.
— Значи смяташ, че сега са в по-добро настроение?
— Това ви е известно, сър. Само двама-трима още мътят водата, но си нямат доверие един на друг. Ваша милост има такова влияние, че едва ли някой ще успее да ви надвие.
— Само така можем да се справим с размирници — промърмори Корсарят толкова тихо, че да го чуе само Уайлдър. — Ако бяха малко по-честни, щяха да станат опасни, а така подлостта им ги проваля. А как приеха тези хора моята снизходителност? Правилно ли постъпих? Или трябва да приложа някакво наказание?
— Така е по-добре, сър. Хората знаят, че имате добра памет, и вече говорят, че има опасност да утежнят положението си с нови простъпки като тая, която сигурно не сте забравили. Както винаги, командирът на бака е малко засегнат, и то сега още повече заради съкрушителния удар, нанесен му от чернокожия.
— Той е негодник, който ще ни създаде главоболия; някой ден ще трябва най-после да си уредим сметките с него.
— Лесно бихте могли да го преместите на работа в някоя лодка, сър; така екипажът на кораба ще бъде по-спокоен.
— Добре, добре, да не говорим повече за него — прекъсна го Корсарят малко нетърпеливо, сякаш не искаше другарят му толкова скоро, в началото на службата си, да вникне твърде дълбоко в политиката на неговото управление. — Аз ще се заема с него. Ако се не лъжа, ти приятелю, днес се престара и твърде много се самоизтъкваше като водач в бунта.
— Надявам се, ваша милост помни, че на екипажа бе заповядано да започне лудории; пък и няма голяма вреда от това, че измихме пудрата от лицата на няколко морски пехотинци.
