— Така да бъде, сър! — отвърна Корсарят и удари пак гонга с пръст, в чийто досег като че се криеше силата на исполин. — Оковете във вериги негъра и другаря му на марса; в никой случай не им позволявайте да разговарят или да разменят сигнали с другия кораб. — Когато изпълнителят на наказанията, който влезе при добре известния знак, се оттегли, капитанът се обърна отново към човека, стоящ твърдо и неподвижно пред него. — Мистър Уайлдър — продължи той, — хората, сред които така коварно се вмъкнахте, си имат общовалидни закони; щом узнаят какви сте в действителност, вие и вашите жалки съучастници ще увиснете на реята. Достатъчно е да отворя тази врата, да обявя какво е вашето предателство и да ви предоставя на нежното внимание на екипажа.
— Вие няма да сторите това! Не, няма да го сторите! — извика наблизо глас, от който трепнаха дори железните нерви на Корсаря. — Вие може да сте забравили какви връзки свързват човека с ближните му, ала сърцето ви не е изпълнено с жестокост. В името на спомените ви за някогашните по-щастливи дни, в името на нежността и добротата, с които сте били обградени във вашето детство, в името на онова свято и всеведущо провидение, което не оставя неотмъстен нито косъм от главата на невинен, умолявам ви да се спрете и да не забравяте, че носите тежка отговорност. Не! Вие не сте… не можете… не смеете да бъдете толкова безмилостен!
— А каква участ готвеше той за мен и моите съратници, когато влезе в това коварно съзаклятие? — попита дрезгаво Корсарят.
— На негова страна са божиите и човешките закони — продължи мисис Уилис, тъй като това беше тя: — Аз говоря с гласа на разума; зная, че в сърцето ви има милост. Целта, подбудите оправдават неговите постъпки, а вашите деяния не могат да намерят оправдание нито в небесните, нито в земните закони.
— Вашият език е твърде дързък за слуха на един кръвожаден, безпощаден пират! — каза Корсарят, озъртайки се с горда усмивка, с която явно искаше да подчертае убеждението си, че говорещата разчита на тъкмо противоположни на изтъкнатите от него качества.
— Това е езикът на истината и вашите уши не могат да останат глухи за него. Ако…
— Госпожо, престанете! — прекъсна я Корсарят, протягайки спокойно ръка към нея. — Моето решение бе взето още в първата минута и нито увещания, нито страх от последиците не могат да го променят. Мистър Уайлдър, вие сте свободен. Ако не ми служихте вярно, както очаквах, поне ме научихте на изкуството на физиогномиката163 и това ще ми остане като урок до края на живота.
Смутеният Уайлдър стоеше смирено, сякаш сам се осъждаше. Борбата, бушуваща в дълбините на душата му, проличаваше по гърченето на лицето, което вече не беше замаскирано под притворство, а изразяваше срам и мъка. Но тази борба трая само миг.
— Може би не ви е известна моята крайна цел, капитан Хайдегер — рече той, — възложено ми е да отнема вашия живот и да унищожа или разпръсна екипажа ви!
— Това съответствува напълно на установените обичаи в оная част от света, която потиска другата, тъй като силата е в нейните ръце. Вървете си, сър, върнете се на вашия кораб; повтарям, свободен сте.
— Аз не мога да се разделя с вас, капитан Хайдегер, без да кажа поне една дума за свое оправдание.
— Какво! Нужно ли е да се дава обяснение на преследвания, предаден и осъден пират? Има ли значение доброто му мнение за един добродетелен служител на короната?
— Злорадствувайте и ме упреквайте колкото си искате, сър, вашите думи не могат да ме оскърбят; и все пак няма да се разделя с вас, без поне отчасти да разпръсна отвращението, което заслужавам от ваша гледна точка.
— Говорете свободно, сър, вие сте мой гост.
И най-обидните ругатни не биха засегнали разкаяния се Уайлдър така дълбоко, както това великодушие, но той потисна чувствата си и продължи:
— Сигурно ви е вече известно — каза той, — че народната мълва описва поведението и характера ви в такива краски, които не биха ви спечелили уважение.
— Можете да ме черните колкото си щете — прекъсна го бързо неговият слушател, макар че трепетът в гласа му показваше колко болезнено чувствуваше обидата, нанесена му от един свят, който той уж презираше.
— Ако трябва да говоря, ще ви кажа цялата истина, капитан Хайдегер. Какво чудно има в това, че изпълнен с жажда да служа във флота, което вие сам някога сте смятали за чест, аз бях готов да рискувам живота си и ако може да се изразя така, дори да бъда двуличен, за да изпълня една задача, с която ще спечеля не само награда, но и похвала, ако завърши с успех? С такива мисли се залових с това начинание, но бог ми е свидетел, че едва що пристъпих към изпълнението на задачата си, и вашето благородно доверие почти ме обезоръжи.
— Но не се разколебахте, нали?
— Имаше наложителни причини да не променя решението си — продължи обвиняемият, поглеждайки жените. — В Нюпорт аз устоях на думата си и ако тогава двамата ми другари не бяха задържани на вашия кораб, кракът ми никога вече нямаше да стъпи тук.
