— Младежо, готов съм да ви повярвам. Мисля, че разбирам подбудите ви. Вие играехте деликатна роля: някой ден, вместо да се разкайвате, ще се радвате, че тя е завършила с неуспех. Вървете си, сър, една лодка ще ви закара до „Стрела“.
— Не се заблуждавайте, капитан Хайдегер, не мислете, че вашето великодушие може да ме накара да забравя дълга си. Щом се явя пред командира на назования от вас кораб, веднага ще разкрия кой сте.
— Така и очаквам.
— И няма да стоя със скръстени ръце, когато започне боят. Ако искате, мога да умра тук, жертва на собствената си грешка, но щом ме пуснете, неминуемо ставам ваш враг.
— Уайлдър! — възкликна Корсарят, сграбчвайки го за ръката с усмивка, която издаваше бурните му чувства. — Защо не се запознахме по-рано! Но сега не е време за празни съжаления. Вървете, ако хората ми узнаят истината, всички мои увещания ще бъдат шепот в ураган.
— Когато дойдох на „Делфин“, аз не бях сам.
— Не е ли достатъчно — отвърна Корсарят, отстъпвайки крачка назад, — че ви подарявам свободата и живота?
— За какво може да ви послужи едно прекрасно, безпомощно и злочесто създание на кораб като „Делфин“, посветил се на такъв занаят?
— Нима винаги трябва да бъда лишен от близостта на по-добрата половина от човешкия род? Вървете си, сър, оставете ми поне образа на добродетелността, след като това качество ми липсва.
— Капитан Хайдегер, веднъж в изблик на благородни чувства вие се заклехте, струва ми се, от все сърце да закриляте тези жени.
— Разбирам ви, сър. Не съм забравил и никога няма да забравя дадената дума. Но къде ще заведете спътничките си? Нима на всеки кораб в открито море няма да бъдат в еднаква безопасност? И нима ще бъда лишен от всякаква възможност да имам приятели? Оставете ме, сър… вървете си… не се бавете, защото разрешението ми да си заминете може да се окаже безполезно.
— Никога не ще напусна тия, които съм се нагърбил да закрилям — заяви Уайлдър твърдо.
— Мистър Уайлдър… впрочем, струва ми се, по-добре би било да ви наричам лейтенант Арк — отвърна Корсарят, — не злоупотребявайте с добрината ми, може сам да си напакостите.
— Правете с мен каквото желаете, аз ще умра на поста си, но няма да замина без тези, с които дойдох.
— Сър, запознанството, с което се гордеете, стана едновременно с моето. Отде знаете дали предпочитат вас за свой закрилник? Сигурно съм се заблуждавал и съм се отнасял лошо с тях, ако имат причина да се оплакват, откакто се грижа за щастието и удобството им. Кажете, о прекрасна, кого от нас избирате за закрилник?
— Оставете ме, оставете ме! — извика Гъртруд и закри очите си да не вижда лукавата усмивка, с която Корсарят се приближаваше към нея, сякаш да отбегне погледа на василиск164. — О, ако имате милост в сърцето си, позволете ни да напуснем вашия кораб!
Въпреки огромното самообладание на човека, към когото изпитваше такова неудържимо и спонтанно отвращение, въпреки всичките си усилия той не можа да скрие погледа на дълбоко и унизително огорчение, с който я изслуша. По лицето му се плъзна студена, скръбна усмивка, когато промърмори с глас, който напразно се мъчеше да смекчава:
— Аз съм си спечелил отвращението на всички мои ближни и трябва да плащам скъпо за това! Госпожо, вие и прекрасната ви повереница сте свободни да постъпвате както желаете. Този кораб и тази каюта са на ваше разположение, или пък, ако решите да ги напуснете, ще ви приемат други.
— Жени като нас могат да се чувствуват в безопасност само под бащинската закрила на закона — заяви мисис Уилис. — Ако рече бог…
— Стига! — прекъсна я Корсарят. — Вие ще заминете с вашия приятел. Когато всички ме напуснат, ще опустее не само корабът ми, но и сърцето ми.
— Викате ли ме? — попита тих глас до него с такъв жален и смирен тон, че не можеше да не привлече вниманието му.
— Родрик — отговори Корсарят бързо, — долу има работа за теб. Остави ни, добри Родрик. Остави ме за малко.
После, сякаш искаше да прекрати тази сцена колкото е възможно по-скоро, отново даде сигнал с гонга. Заповяда Фид и чернокожият да се прехвърлят в лодката, в която бе пратен и оскъдният багаж на гостенките. Щом тези кратки разпореждания бяха изпълнени, с подчертана учтивост Корсарят подаде ръка на гувернантката, заведе я до парапета, провирайки се между смаяните си хора, и се погрижи да бъде настанена благополучно в лодката заедно с повереницата си и с Уайлдър. Двамата моряци уловиха греблата, Корсарят махна мълчаливо с ръка за сбогом, след което изчезна от очите на тези, чието сегашно освобождаване им се струваше така фантастично и нереално, както и повечето останали събития през последните няколко седмици.
В ушите на Уайлдър обаче още звучеше заплахата от намеса на екипажа на „Делфин“. Той даде нетърпеливо знак на помощниците си да размахват по-енергично греблата и предпазливо насочи лодката така, че по-бързо да излезе от обсега на пиратските оръдия.
Когато минаваха под кърмата на „Делфин“, над водите екна хрипкав вик и чуха гласа на Корсаря, който говореше на командира на „Стрела“.
