— Не е тъй лесно за богат земевладелец да се пресели, както си мислиш, чедо мое — възрази мисис Де Лейси. — Колкото и да желая да стане това, аз никога не бих насилвала брат си по този въпрос. Пък и ако семейството ни извърши някога каквато и да е нова промяна в живота си, според мен тя ще се състои в това, че чисто и просто ще се върнем завинаги в родния си край. Минал е повече от половин век, мисис Уилис, откакто Грейсъновци дойдоха в колониите поради недоволство от правителството в Англия. Моят прадядо, сър Евърард, се скарал с втория си син и поради тази свада дядо ми се преселил в провинция Каролина. Но тази разпра отдавна е забравена и често си мисля, че бих могла да се върна с брат ми в дома на нашите предци. Много ще зависи обаче от това, какво ще направим с нашето състояние отсам Атлантика.
След тези думи искрената и добронамерена, макар и може би малко самонадеяна дама погледна племенницата си, която не се и сещаше, че последната част от тази реч се отнася за нея. Както винаги, когато леля й удостояваше гувернантката с някакви семейни спомени, Гъртруд изви глава настрана, така че обърна към прохладния вечерен ветрец едната си буза, която пламтеше от здраве и може би мъничко от срам. Щом гласът на мисис Де Лейси заглъхна, девойката се обърна бързо към своите спътнички и посочи закотвения във външното пристанище красив кораб, чиито мачти стърчаха над покривите на къщите, и възкликна, зарадвана, че по този начин променя темата на разговора:
— Значи оная мрачна тъмница ще ни бъде дом за цял месец, мила мисис Уилис!
— Изглежда, времето ви се вижда толкова дълго, понеже не обичате морето — отвърна кротко гувернантката. — Но разстоянието оттук до Каролина често се изминава и по-бързо.
— Аз лично мога да свидетелствувам за това — обади се вдовицата на адмирала, която все не можеше да се отърси от цял низ мисли, които, веднъж събудени в главата й, я преследваха упорито и не можеха да бъдат насочени лесно в друго русло, — защото моят покоен високоуважаван и (уверена съм, че всички, които ме слушат, ще се съгласят с това) доблестен съпруг веднъж прекара цяла ескадра на своя повелител краля от единия до другия край на американските владения на негово величество за по-малко от споменатото от моята племенница време. Скоростта му може да е била по-голяма, понеже е преследвал враговете на своя крал и на родината си, но все пак това е доказателство, че такова пътуване е възможно да се извърши за не повече от един месец.
— А колко страшен е тоя Хенлоупън45 с пясъчните си плитчини и останки от разбити кораби, от една страна, и онова течение, което наричат Гълф46, от друга! — извика Гъртруд, потръпвайки от естествен ужас, който понякога прави боязливостта привлекателна, когато я прояви млада и красива особа. — Ако не беше Хенлоупън с неговите бури, плитчини и водовъртежи, щях да мисля само за удоволствието от срещата с баща си.
Мисис Уилис, която никога не насърчаваше възпитаницата си към тия естествени слабости, колкото мили и пристойни да изглеждаха те на странични хора, обърна към девойката строго лице и явно с намерение да сложи веднъж завинаги край на страховете й, забеляза кратко и решително:
— Ако всички опасности, от които, изглежда, се боиш, съществуваха в действителност, то никой не ще може да минава благополучно по този път ежедневно и дори ежечасно. А вие, госпожо, навярно сте идвали често от Каролините по море ведно с адмирал Де Лейси?
— Никога — отвърна вдовицата бързо и малко сухо. — Морето не ми понася и винаги съм пътувала по суша. Но знаете ли, Уилис, като съпруга и вдовица на адмирал не ми прилича да бъда невежа в морската наука. Мисля, че малко дами в английската империя са запознати по-добре от мен с корабите поотделно и особено събрани в ескадра. Тези познания придобих съвсем естествено, като жена на офицер, комуто съдбата бе отредила да командува флоти. Предполагам, че тия неща са ви съвсем неизвестни.
За миг сянка на тъга като тъмен облак покри спокойното, изпълнено с достойнство лице на Уилис, върху което скъпи, но мъчителни спомени бяха запечатали завинаги кротко изражение на скръб, което по-скоро смекчаваше, без да унищожава, чертите на силния й характер, все още отразяващи се в погледа й. След като се поколеба, сякаш искаше да промени темата на разговор, тя отговори:
— Морето не ми е съвсем непознато. Случвало ми се е често да извършвам продължителни и дори опасни пътувания по него.
