Доволни от тези изяви на своята вярност към краля, жителите започнаха да се прибират по домовете си. В това време слънцето залязваше към обширните области, които тогава представляваха безкрайна и още неизследвана пустош, а сега изобилствуват от плодовете и благата на цивилизацията. Селяните от околностите и дори от близкия континент също взеха да се запътват към далечните си домове с оная пресметлива загриженост, с която и до днес се отличават жителите на тази част от страната ни дори когато са се отдали на най-безгрижно веселие, защото наближава вечер, а тя може да ги вкара в разходи, неподходящи за подобаващите в случая чувства. С една дума, празничната възбуда бе отминала и всеки поемаше отново по спокойното русло на обичайните си занимания със сериозност и старателност, с които показваше, че съзнава колко много време е пропилял за изразяване на чувства, нещо, което вече е почти склонен да смята за престараване.
Из града отново се чуваха звуците на чука, брадвата и триона; прозорците на много дюкянчета се пооткрехнаха, сякаш собствениците им бяха направили един вид компромис между интересите и съвестта си; а съдържателите на единствените три странноприемници в града стояха пред вратите им и следяха прибиращите се селяни с поглед, който ясно показваше, че търсят клиенти измежду хора, които, винаги бяха много по-склонни да продават, отколкото да купуват. Обаче на всичките им дружески кимвания, запитвания за здравето на жените и децата и в някои случаи дори преки покани за отбиване и почерпка се отзоваха само няколко шумни и разпуснати моряци от корабите, закотвени в пристанището, а също и половин дузина постоянни клиенти на тези заведения.
Главната отличителна черта на населението, което обитаваше областите, наричани тогава провинции на Нова Англия, беше грижата за земните нужди, съчетана с непрекъснати, макар и понякога прикрити погледи към бъдещето. Все пак събитието, на което беше посветен тоя ден, не бе забравено, макар и да не се смяташе за нужно да се разисква в момент на безделие или над бутилка как е протекло всичко. Пътниците по различните пътища, водещи към вътрешността на острова, се събираха на малки групички, които свободно, но с голямо уважение към утвърдените репутации на най-проявилите се видни личности обсъждаха развоя на големите национални събития, които току-що бяха чествували, и как се бяха справили със задълженията си разни лица, определени да ръководят тези празненства. Всички признаваха, че молитвите, макар и, откровено казано, малко в разговорен и исторически стил, са били безупречни и задълбочени; общо взето, единодушно се отбелязваше (макар че някои клиенти на един адвокат, противник на оратора, не бяха напълно съгласни с това мнение), че през тоя ден са чули най-великолепната реч, излизала някога от човешка уста. Досущ в същия дух се изказваха по вълнуващия ги въпрос работниците на един кораб, който се строеше тогава в пристанището: със същото провинциално възхищение, обезсмъртило вече много сгради, мостове и дори отделни личности в техните райони, те уверено обявяваха своето творение за най-редкия по красота образец на тогавашното корабостроене!
