За да минава времето по-бързо и може би поради неспособността ц си да устои на желанието да побъбри, към което беше твърде склонен… тоя, който размахваше иглата, и двамата почти не пропущаха минута, без да разменят някоя и друга дума. Тъй като темата на разговора им е пряко свързана със същността на нашето повествование, ще си позволим да предадем на читателя оная част от него, която според нас ще изясни най-добре последвалите събития. Читателят трябва да запомни, че работещият беше вече на преклонна възраст и ако се съди по външността му, човек, който или от неспособност, или поради някаква зла прищявка на съдбата е обречен да се бори с живота и да не допуска нищета в дома си единствено с цената на голямо трудолюбие и строга пестеливост; а безделствуващият беше младеж на такава възраст и с такова положение, когато сдобиването с цял костюм е епохално събитие в живота му.
— Да — възкликна неуморният майстор на плата, нещо като изтръгнал се от устата му знак, който можеше да бъде изтълкуван и като израз на пълно душевно задоволство, и като свидетелство за успешния завършек на физическия му труд, — да, от устата човешка може да са излизали и по-хубави неща от тия, които изрече днес скуайърът6, но ние в провинциите никога не сме ги чували. Когато говореше за равнините на патриарха Авраам7 и за дима и грохота на битката, раздвижи в гърдите ми такива дълбоки чувства, Пардън, че, право да ти кажа, бих могъл да събера смелост да захвърля напръстника и да тръгна сам да търся слава в бой за делото на краля.
Младежът, чието малко или „кръщелно“ име, както обикновено го наричат сега в Нова Англия, беше предопределено от благочестивите му кръстници да изразява смирено неговите надежди за бъдещето8, обърна глава към героичния шивач и в очите му проблесна насмешка, която показваше, че природата не се бе скъпила да го надари с хумор, макар че поради своеобразните си обноски и не по-малко своеобразното си възпитание беше принуден да сдържа тази своя наклонност.
— Сега, съседе Хоумспън, има много добри възможности за всеки амбициозен човек — рече той, — защото негово величество загуби най-храбрия си генерал.
— Да, да — отвърна шивачът, който на млади години или в зряла възраст бе извършил такава сериозна грешка при избора на професия, — отлични и многообещаващи възможности за човек само на двайсет и пет години; ала на мен времето ми е кажи-речи минало и ще трябва да прекарам остатъка от живота си тук, където ме виждаш, сред канаваца и кеневир… Кой е боядисвал този плат, Парди? Тази есен не съм имал работа с толкова хубаво оцветена тъкан.
— Старата ми майчица умее да придава траен цвят на изтъканото. Обзалагам се, съседе Хоумспън, че ако го ушиеш както трябва, не ще се намери на острова по-добре облечен момък от сина на моята майка! Но щом не можеш да станеш генерал, майсторе, ще трябва да се утешиш с мисълта че война вече няма да има. Всички смятат, че французите не ще издържат дълго, а щом ще ни липсват вече врагове, непременно ще имаме мир.
— Толкова по-добре, толкова по-добре, момко, защото човек като мен, нагледал се на ужасите на войната, знае да цени разумно благата на спокойния живот.
— Значи, майсторе, ти разбираш нещичко от новия занаят, с който си възнамерявал да се заловиш?
— Аз ли!… Та нали съм преживял пет дълги и кръвопролитни войни и трябва да благодаря на бога, че ги изкарах, без да получа дори такава драскотина, каквато е способна да направи ей тая игла. Да, пет дълги, кръвопролитни и мога да кажа, славни войни изкарах благополучно!
— Опасно трябва да е било за теб това време, съседе. А аз, доколкото си спомням, през целия си живот съм чувал само за две спречквания с французите.
— Та ти си дете в сравнение с човек, който е превалил шейсетте. Първо имаме тази война, която вероятно скоро ще свърши. Да благодарим за това на провидението, което мъдро направлява всичко! После имаме събитията от четиридесет и пета година, когато край бреговете ни кръстосваше старият „Уорън“ — бич за враговете на негово величество и защитник на всичките му верни поданици. Освен това имаме събитията в Германия, когато чувахме страхотии за боеве, при които хората били косени като трева, падаща под здрава ръка. Дотук станаха три. — И като вдигна очилата на челото си, шивачът взе да брои с напръстника си по пръстите на другата ръка. — Четвъртото е въстанието от петнайсета година, от което, трябва да призная, не съм видял много, защото тогава бях хлапак. А петото беше един страшен слух, който се разпространяваше из нашия край — че избухнало общо въстание на негрите и индианците, което за миг щяло да помете за вечни времена всички християни!9
— Ех, съседе, аз пък винаги съм те смятал за домовит и мирен човек — отвърна възхитеният селяк. — Не съм и сънувал, че си видял такива сериозни събития.
