Необходимо е може би да кажем някоя и друга дума и за самия оратор, така че и това толкова забележително интелектуално чудо да заеме полагаемото му се място в нашия кратък и мимолетен списък на знаменитостите през описвания ден. Той ораторствуваше пред своите съграждани всеки път, когато се налагаше да обобщи мислите им по някое голямо събитие, подобно на току-що споменатото. Всички справедливо го смятаха за човек с най-дълбоки познания и най-голяма ерудиция и с пълно основание твърдяха, че е смаял не един европейски учен, изкушен от славата му (която е като горещината — колкото по-малко е вместилището, толкова по-силна е тя) да се пребори с него на арената на античната литература. Той беше човек, който умееше да използва много изгодно тези свои големи дарби. Един-единствен път бе проявил непредпазливост, която можеше да накърни извоюваната му репутация: позволи да се отпечата един от страстните изблици на красноречието му, или, както бе се изразил неговият по-остроумен, макар и не толкова прочут съперник — единственият освен него адвокат в града, — допусна да бъде „хваната“ една от крилатите му речи. Но дори този случай, каквито и да бяха неговите последици на други места, затвърди още повече славата му тук. Сега той стоеше пред своите почитатели в печатна форма; напразно се мъчеше това жалко племе от „микроскопични същества, които се хранят от тялото на гения“, да подрони една репутация, вкоренена здраво във вярата на толкова енориаши. Брошурата му бе разпространявана усърдно из провинциите, хвалена на чаша чай, превъзнасяна открито в печата — от някоя сродна душа, както личеше от сходството в стила, — а един съмишленик, по-запален или може би по-заинтересуван от другите, просто я занесе, запечатана в плик, адресиран до такъв високопоставен получател като негово величество английския крал, на борда на първия кораб, който щеше да отплава за „вкъщи“, както с нежност наричаха тогава Англия. Как е подействувала тя върху скования ум на тираничния немец, който седеше тогава на трона на Завоевателя5, така и не се узна, макар че посветените в тайната на това пренасяне дълго и напразно чакаха щедрата награда, с която да бъде удостоена тази изключителна проява на човешкия ум.
Въпреки големите си и благотворни дарби сега техният притежател неволно се бе отдал на оная част от професионалната си работа, която имаше най-силна прилика със занятието на писаря, сякаш природата, надарявайки го с редки способности, го бе лишила от такова френологично качество като чувство за собствено достойнство. В престорената скромност на изложението му обаче всеки внимателен наблюдател би забелязал или би му се сторило, че забелязва известни проблясъци на тържество, което не можеше да се обясни с падането на Квебек. Ала навикът да си придава хрисим вид, съчетан със скъперническо отношение към ценните и невъзвратими минути, беше породил онази изключителна упоритост, с която той представяше на света своя образ — необикновено смирен в сравнение със скорошните му духовни постижения.
А сега да оставим този даровит галеник на съдбата и природата и да преминем към една съвсем друга личност и в друга част на града. Мястото, където искаме да пренесем читателя, е чисто и просто дюкянчето на един шивач, който не смяташе, че е под достойнството му сам да извършва внимателно и най-дребните работи, свързани със занаята му. Тази бедна постройка се намираше недалеч от морето, в покрайнините на града, и благодарение на разположението й нейният обитател можеше да се любува на красотата на вътрешния залив, а дори и на гледката на външния, който приличаше на езеро и се виждаше през една образувана от стихиите пролука между островите. Пред вратата имаше малък, рядко посещаван пристан, а донякъде занемареният вид и безлюдността на това място достатъчно ясно показваха, че не точно тук трябва да се търси прехваленото търговско процъфтяване на пристанището.
Следобедът беше като пролетно утро; морският бриз, който от време на време набръчкваше водата в залива, притежаваше оная особена мекота, която се усеща толкова често през американската есен; а честният труженик залягаше над работата си, седнал на тезгяха до отворен прозорец, с много по-доволен вид от себе си, отколкото мнозина от ония, на които е писано да живеят сред блясък, под балдахини от кадифе и злато. От външната страна на малката постройка, подпрян с рамо о стената на дюкянчето, сякаш краката намираха непосилно поддържането на такова тежко туловище без чужда помощ, стоеше висок, тромав, но як и добре сложен селянин, който явно чакаше да бъде завършена дрехата, над която шивачът се трудеше; с нея клиентът възнамеряваше да се премени, когато идущата неделя отиде в близката църква.
