— Не обичам да се хваля, Пардън, иначе щях да добавя към списъка и други важни неща. Наскоро, през тридесет и втора година, имаше голяма борба на изток за персийския трон. Ти си чел за законите на мидяните и персите; та тъкмо за трона, от който дошли тези неизменни закони, се водеше ужасна борба, при която се лееше кръв като вода; но тъй като това не ставаше в християнския свят, не го смятам за своя преживелица, макар че с пълно основание бих могъл да говоря за бунта срещу Портиъс10, защото той стана в друга част от кралството, в което живеех.
— Трябва да си скитал много, да си патил много, майсторе, за да видиш всички тия неща и пак да останеш здрав и читав.
— Да, доста съм пътувал, Парди. Два пъти бях на континента, в Бостън, а веднъж прекосих с кораб големия Лонгайлъндски пролив и стигнах до град Йорк. Последното бе рискована работа: разстоянието е голямо, но по-важното е, че трябва да минеш през едно място, което с името си напомня за входа на пъкъла.
— Често съм чувал за това място, наричано „Вратата на ада“. Мога да кажа дори, че познавам добре един човек, който два пъти е минавал оттам: веднъж, когато отивал в Йорк, и втори път, когато се връщал.
— Обзалагам се, че трети път няма да припари там! А разправял ли ти е за Котела, който кипи и клокочи, сякаш под него горят най-големите огньове на сатаната, и за Глигановия гръб, над който водата се издига толкова високо, че гледката напомня за Големите водопади на Запада? Но благодарение на самообладанието и сръчността на нашите моряци и необикновената решителност на пътниците всичко мина благополучно. Не знам какво би казал друг, но трябва да призная, че влизането в този страшен пролив е сериозно изпитание на смелостта. Закотвихме се при островчетата, които се намират на няколко фърлонга11 отсам града, и пратихме катера с капитана и двама опитни моряци да разучат мястото и да видят спокойно ли е, или има вълнение. Тъй като сведенията бяха благоприятни, свалихме пътниците на брега и с божия благословия корабът мина благополучно. И имахме защо да се радваме: преди да напуснем мирните си и безопасни жилища, цялото паство се бе молило за нас!
— Нима сте минали през Вратата пеш? — попита слушащият внимателно селяк.
— Разбира се! Иначе щяхме греховно и кощунствено да изкушаваме провидението, тъй като дългът ни не изискваше да се жертвуваме. Но всички тия опасности са минало-заминало; вярвам, че така ще бъде и с тази кръвопролитна война, в която участвувахме и двамата с теб, и смирено се надявам, че тогава негово августейшо величество ще благоволи да насочи височайшото си внимание към пиратите, които вилнеят по крайбрежието, и ще нареди на храбрите си морски капитани да се отнесат към тия злосторници така, както те обичат да се отнасят към всички останали. И ще бъде приятна гледка за старите ми очи да видя как ще докарат в това пристанище прословутия и отдавна гонен „Червен корсар“, влачен зад кърмата на кралски кръстосвач.
— Човекът, за когото споменаваш, е страшен злодей, а?
— Той ли! Не само той, а и много други като него на тоя пиратски кораб, чак до най-младия юнга, са кръвожадни, гнусни разбойници. Сърцето ти се къса от болка, Парди, като слушаш за злодеянията им из далечните кралски морета!
— Често съм чувал да се споменава за Корсаря — отвърна селянчето, — ала никога не са ми разправяли подробности за неговите злодеяния.
— Как можеш ти, момче, дето живееш на село, да знаеш какво става из океанските простори колкото нас, които живеем в пристанище, спохождано от моряци? Боя се, че ще закъснееш за вкъщи, Пардън — добави шивачът, поглеждайки няколко черти, надраскани на тезгяха му, по които следеше движението на слънцето. — Вече наближава пет, а ти предстои да изминеш двойно повече мили, за да стигнеш по някакъв начин до най-близкия синор на бащината ти ферма.
— Пътят ми е познат, а хората — честни — отговори младият селяк, който беше готов да стои до полунощ, само и само да занесе подробности за някакъв страшен грабеж по море на ония, които след завръщането му положително щяха да го наобиколят, за да чуят новини от пристанището. — А наистина ли толкова се страхуват от него и го търсят така, както разправят хората?
— Да го търсят ли! Нима благочестив християнин ще търси входа на ада? По целия обширен океан рядко ще се намери моряк, дори и да е храбър в боя като Исус Навин12, великия еврейски пълководец, който да не предпочита да види по-скоро земя, отколкото брамстенгите13 на този зъл пират! Хората се бият за слава, Пардън, лично съм виждал това, защото съм преживял толкова много войни; ала никой не обича да срещне враг, който още с първия изстрел развява кърваво знаме и е способен да вдигне във въздуха и себе си, и противника си, ако види, че сатаната вече не желае да му помага.
