— Добре дошъл, сър Хектор Хоумспън!
Очите на объркания шивач — защото в мрежата на Корсаря бе попаднал именно познатият на читателя дърдорко, — очите на добрия човечец се въртяха наляво-надясно и в блуждаенето си обгръщаха смешението от разкош и военни приготовления, което срещаха навред, но след всеки алчен поглед не пропущаха да се впият в стоящата пред тях фигура.
— Казвам: добре дошъл, сър Хектор Хоумспън! — повтори Корсарят.
— Да бъде милостив господ към прегрешенията на нещастния баща на седем невръстни дечица! — възкликна шивачът. — Малко можете да получите, смели пирате, от един отруден, честен занаятчия, който от изгрев до залез слънце седи надвесен над работата си.
— Унизително е благородник да говори така за себе си, сър Хектор — прекъсна го Корсарят и като взе малкия камшик за езда, захвърлен небрежно на масата в каютата, потупа шивача по рамото, сякаш беше магьосник, който само с докосване иска да го освободи от някаква магия. — Горе главата, честни и верни поданико на краля; най-после съдбата започва да ви се усмихва: само преди няколко часа вие се оплаквахте, че нито един клиент не е дошъл в дюкянчето ви от този кораб, а ето че сега имате възможност да обслужите целия му екипаж.
— Ах, почтени и великодушни Корсарю! — отвърна Хоумспън, който се бе окопитил и едновременно възвърнал красноречието си. — Аз съм обеднял и разорен човек. Животът ми беше изпълнен с тежки изпитания и несгоди. Пет кръвопролитни и жестоки войни…
— Достатъчно! Казах, че щастието тъкмо започва да ви се усмихва. Дрехите са необходими на джентълмените от нашата професия така, както и на енорийския свещеник. За всеки бод на иглата ще ви се заплати. Гледайте! — добави той, натисна пружината на някакво тайно чекмедже, то се отвори и се разкри купчина злато, в която бяха размесени безредно монети от почти всички християнски държави. — Ние имаме достатъчно средства да плащаме на тия, които ни служат вярно.
Внезапното показване на цяло съкровище, което не само надминаваше многократно всичко от тоя род, виждано досега от него, но и онова, което беше способно да си представи ограниченото му въображение, подействува силно на чувствителната натура на добрия майстор. След като се наслади на това зрелище в течение на няколко минути, през които собственикът му остави съкровището пред неговите очи, той се обърна към завидния притежател на толкова много злато и придобивайки отново смелост и самоувереност, която постепенно се прокрадваше в гласа му, запита:
— А какво трябва да правя, славни мореплавателю, за да получа частица от това богатство?
— Каквото правите всеки ден на брега: да кроите, да мерите и да шиете. А може някога да бъде използван и талантът ви да шиете маскарадни костюми.
— Ах, те са коварни и нечестиви изобретения на дявола, за да въвежда хората в грях и светски съблазни. Но, достойни мореплавателю, аз оставям безутешна съпруга, Дизайър; макар и на преклонна възраст и свикнала на словесни престрелки, все пак тя ми е законна другарка в живота и майка на многобройна челяд.1
— Тя няма да изпитва лишения. Тук е приют за бедствуващи мъже. Мъже, които нямат сили да командуват в къщи, идват на моя кораб като в град-убежище. Вие ще бъдете седмият, който е намерил спокойствие, подслонявайки се тук. Семействата им се издържат по начини, известни само на нас, и така всички са доволни. И това не е единственото ми благодеяние.
— Колко похвално и справедливо, уважаеми капитане, и се надявам, че Дизайър и нейната челяд няма да бъдат забравени. Разбира се, всеки труженик заслужава възнаграждението си и ако се случи по принуда да работя за вас, надявам се, че добрата женица и децата и ще могат да разчитат на вашата щедрост.
— Дадох ви дума: не ще ги оставя на произвола.
— Може би, справедливи господине, ако ми отпуснете като аванс малка част от това злато, моята съпруга ще бъде по-спокойна, няма да се тревожи толкова за съдбата ми и духът й ще се повдигне. Защото аз добре познавам характера на Дизайър и съм сигурен, че докато пред очите й стои призракът на нуждата, ще вдига врява из целия Нюпорт. Ала сега, когато господ така милостиво ми вдъхва надежда за отдих, не е грях, че искам да му се наслаждавам спокойно.
Макар Корсарят, противно на пленника си, да не вярваше, че езикът на Дизайър може да наруши мира на кораба, той беше настроен снизходително. И като натисна отново пружината, взе шепа златни монети, поднесе ги към Хоумспън и запита:
— Желаете ли да постъпите на кораба и да положите клетва? Тогава тези пари ще бъдат ваши.
— Господи, избави ни от лукавия и не ни въвеждай в изкушение! — възкликна шивачът. — Героични Корсарю, аз се страхувам от закона. Сполети ли ви някакво нещастие във вид на кралски кръстосвач или ако буря ви изхвърли на брега, ще бъде опасно да бъда твърде тясно свързан с вашия екипаж. Смирено се надявам, че дребните услуги, които мога да ви направя по принуда, ще останат незабелязани; уповавам се също и на вашето великодушие, благородни и достопочтени капитане, че няма да ги забравите при подялбата на честно спечелените приходи.
