Скоро от океана задуха силен вятър, наситен със солена морска влага. Когато връхлетя върху опънатите и добре стъкмени платна, корабът сякаш направи реверанс на дългоочаквания гост, а след този нисък поклон се изправи грациозно и през плетеницата от въжета прозвуча песента на вятъра — музика, толкова приятна за ушите на моряка. Тези дългоочаквани звуци и голямата сила на вятъра накараха моряците да заработят още по-енергично. Котвата бе прибрана, корабът се раздвижи, по-леките платна се вдигнаха, долните прави платна се смъкнаха и след по-малко от десет минути носът на „Каролина“ вече пореше вълните.
Сега Уайлдър се залови със задачата да прекара кораба си между островите Каноникът и Роуд Айлънд. Отговорността беше голяма, но за щастие проливът се оказа широк, а вятърът промени толкова посоката си на изток, че му даваше благоприятна възможност, след като за кратко време обърне кораба срещу вятъра, да поеме по желания път. Но при тази маневра се налагаше или да мине много близо до „Корсаря“, или да загуби до голяма степен своето предимство. Той не се поколеба. Когато се намираше толкова близо до наветрения бряг, че според показанията на трескаво работещия лот беше неблагоразумие да се приближава повече, корабът направи завой оверщаг и насочи носа си право към все още неподвижния и наглед неподозиращ нищо роботърговски кораб.
Приближаването на „Каролина“ този път мина по-успешно. Вятърът беше постоянен и екипажът държеше кораба под юзда така, както опитен ездач управлява буен, неудържим жребец.
При минаването му обаче всички на бристолския търговски кораб го следяха със затаен дъх. Всеки имаше някаква скрита причина да проявява любопитство. У моряците странният кораб започваше да буди удивление; гувернантката и възпитаницата й сами не разбираха защо той ги бе заинтригувал толкова; а Уайлдър много добре знаеше на каква опасност са изложени всички, освен той самият. Както преди, кормчията искаше да задоволи моряшкото си самолюбие, като мине от наветрената страна; но макар че сега този опит не беше свързан с никакъв риск, той получи нареждане да постъпи другояче.
— Минете от подветрената страна на роботърговския кораб, сър — заповяда Уайлдър с властен жест.
След това младият капитан, по примера на всички зяпачи, които нямаха друга работа на борда, се облегна на парапета от наветрената страна и започна да наблюдава кораба, към който се носеха толкова бързо. Докато „Каролина“ напредваше смело, сякаш гонеше вятъра пред себе си, единственият звук, който идеше от тайнствения кораб, беше свистенето на вятъра между въжетата му. Никъде не се виждаше човешко лице или дебнещо скришом любопитно око. Двата кораба се приближиха бързо един до друг и когато застанаха почти успоредно един на друг, Уайлдър помисли, че и този път мнимият роботърговски кораб няма да даде ни най-малък признак на живот. Но се лъжеше. На хакборда скочи стройна, подвижна фигура във всекидневна униформа на морски офицер и размаха морска фуражка в знак на поздрав. Когато вятърът отметна назад русата коса и откри лицето на този човек, Уайлдър тутакси позна Корсаря.
— Мислите ли, че вятърът ще се задържи така, сър? — подвикна Корсарят с все гърло.
— Засилва се и ще бъде постоянен — бе отговорът.
— Разумен моряк би побързал да се отдалечи от брега. Този вятър ми намирисва на Уест Индия.
— Смятате ли, че на юг ще стане по-силен?
— Да, но ако през нощта държите по-остро към вятъра, ще успеете да се отдалечите от брега.
В това време „Каролина“ задмина роботърговския кораб, заобиколи носа му и се понесе в бейдевинд по предишния си курс. Фигурата на хакборда помаха с фуражката си за сбогом и изчезна.
— Възможно ли е такъв човек да търгува с хора? — възкликна Гъртруд, когато и двата гласа млъкнаха.
Като не получи отговор, тя се обърна и погледна спътницата си. Гувернантката стоеше като замаяна, с вторачени в пространството очи. Те не промениха посоката си Дори когато с отдалечаването на кораба лицето на непознатия се загуби от погледа й. Гъртруд я улови за ръката и повтори въпроса си. Чак сега мисис Уилис се опомни. Тя прокара смутено ръка по челото си, насили се да се усмихне и рече:
— Срещите с кораби и всяко ново пътуване по море винаги събуждат у мен далечни спомени, мила. Но, откровено казано, човекът, който най-после се показа на роботърговския кораб, ми се стори твърде необикновен!
— За такъв кораб наистина много необикновен!
Мисис Уилис отпусна за миг глава на ръката си, а после се обърна и насочи поглед към Уайлдър. Младежът стоеше наблизо и следеше изражението на лицето й с интерес, не по-малко странен от замисления й вид.
— Кажете ми, момко, оня човек командирът на роботърговския кораб ли беше?
— Да.
— Познавате ли го?
— Срещали сме се.
— А как го наричат?
— Капитан на кораба. Друго име не зная.
— Гъртруд, хайде да се прибираме в каютата си. Когато се отдалечим от брега, мистър Уайлдър ще има добрината да ни съобщи това.
