Гъртруд подобно на гувернантката си също гледаше студено встрани, но в очите й имаше някакъв лъчезарен блясък и погледът й не беше така сърдит. Минавайки покрай мълчаливия Уайлдър, всяка от тях му се поклони хладно, след което нашият авантюрист остана съвсем сам на шканците. Докато екипажът му навиваше въжетата на кълбета и разчистваше палубите, младият командир оброни глава над хакборда (оная част, която добрата вдовица на контраадмирала така странно вземаше за тъкмо противоположната от другия край на кораба) и няколко минути стоя вглъбен. Най-после от мислите му го изтръгна звук, напомнящ вдигане и спущане на леко гребло във водата.
Смятайки, че ще му досаждат посетители от брега, той вдигна глава и хвърли, недоволен поглед през борда на кораба, за да види кой се приближава?
На десетина фута от кораба стоеше лек скиф — лодка, използвана обикновено от рибарите в заливите и плитчините на Америка, — но на такова място, че бяха нужни известни усилия, за да се забележи.
В нея се намираше един-единствен човек, обърнат гърбом към кораба и очевидно тръгнал по работа, с каквато обикновено се занимават собствениците на такива лодки.
— Лакерда ли търсиш, приятелю, та си се наврял точно под кърмата ми? — попита Уайлдър. — Казват, че заливът гъмжал от великолепен костур и други люспести джентълмени, от лова на които би имал далеч по-голяма полза.
— Каквото и да хване човек, все е от полза — отвърна непознатият, обръщайки глава, и Уайлдър видя хитрите очички и ухиленото лице на стария Боб Блънт, както се бе назовал неговият отскорошен неверен съюзник.
— Я гледай! Как смееш да се явяваш пред очите ми в пет клафтера дълбока вода, и то след мръсния номер, който ми погоди…
— Тихо, благородни капитане, тихо! — прекъсна го Боб, вдигайки пръст, за да го предупреди да не се пали и да не вдига шум при разговора им. — Не е нужно да събираме около себе си целия екипаж, когато си бъбрим. По каква причина съм загубил благосклонността ти, капитане?
— По каква причина ли, любезни? Не получи ли пари, за да опишеш на дамите кораба така (както каза сам), че да предпочетат да пренощуват в гробища, отколкото да стъпят на борда му?
— Нещо такова наистина имаше между нас, капитане, но ти забравяш едната половина от условията, а аз пренебрегвам другата; излишно е да напомням на такъв опитен мореплавател, че цялото се състои от две половини. Затова не се учудвам, че работата ни не върви.
— Как! Не стига, че изменяш на думата си, но и лъжеш! Кое от задълженията си не съм изпълнил?
— Кое ли? — повтори мнимият рибар, подръпвайки спокойно една въдица, която, както забеляза зоркото око на Уайлдър, беше обилно снабдена накрая с олово, но лишена от такова не по-малко важно приспособление като куката. — Кое ли, капитане? Една съществена подробност: втората гвинея.
— Тя ти се полага, след като си свършиш работата, а не предварително като първата, която ти дадох, за да те подтикна да се заловиш с работата.
— Аха. А пък аз сметнах, че няма да я получа, затова оставих работата недовършена.
— Недовършена, а, негодник такъв! Та ти изобщо не си започвал това, което така тържествено се закле да свършиш.
— На погрешен път си, капитане: все едно да искаш да стигнеш до полюса, а да караш на изток. Аз добросъвестно изпълних половината от задължението си, а трябва да признаеш, получих само половината от възнаграждението.
— Трудно ще докажеш, че си свършил дори и толкова.
— Я да погледнем в корабния дневник. Аз се наех да се изкача на хълма до самото жилище на добрата адмиралска вдовица и там да внеса известни поправки в изказванията си — излишно е да повтаряме какви точно.
— Но не го направи. Напротив, развали всичко, като говори тъкмо обратното.
— Вярно.
— Вярно я, мошеник такъв! Справедливо би било за такова нещо да увиснеш на въжето.
— Цяла словесна буря! Ако корабът ти се лашка като мислите ти, капитане, ще се озориш при пътуването си на юг. Как смяташ: не е ли по-лесно на стар човек като мен да поизлъже, отколкото да се катери по оня висок и стръмен баир? Справедливо погледнато, аз свърших повече от половината работа, като се явих пред доверчивата вдовица, а после реших да се откажа от втората, неплатена половина от възнаграждението и да приема дар от другата страна.
— Подлец! — крясна Уайлдър, почти заслепен от негодувание. — Сега и възрастта ти няма да те спаси. Хей вие там, на носа! Няколко души да се спуснат с малката лодка, сър, и да доведат при мен на борда оня старец в скифа. Колкото и да вика, не му обръщайте внимание; аз имам да уреждам с него стара сметка, а това не може да стане без шум.
