Уайлдър се поклони в знак на съгласие и дамите напуснаха палубата. Сега „Каролина“ трябваше да излезе бързо в открито море. Уайлдър разполагаше с всички необходими средства за тази цел. Въпреки това най-малко сто пъти обърна глава да погледне крадешком кораба, който бе останал назад. Той си стоеше на същото място в залива, където се бяха разминали — изящен, красив, но неподвижен. След всеки от тия скришни огледи нашият авантюрист винаги хвърляше възбуден, нетърпелив поглед към платната на своя кораб и заповядваше ту едно платно да бъде притеглено по-плътно до реята под него, ту друго да бъде опънато по-добре на мачтата.
Така със старание, съчетано с голямо умение, бристолският търговски кораб се носеше по вълните със скорост, каквато рядко бе достигал или надминавал. Скоро земята престана да се вижда От двата му борда; очертаваха се само сините острови зад кърмата и дългата, неясна линия на хоризонта на север и запад, където на безброй левги111 се простираше огромният континент. Пътничките сега бяха подканени да хвърлят прощален поглед на сушата, а офицерите се заловиха да отбележат изминатото разстояние. Точно преди залез и преди островите да изчезнат зад вълните на хоризонта Уайлдър се качи на една от горните рей с далекоглед в ръка. Той дълго, внимателно и тревожно се взира в пристанището, което бе напуснал. Но когато слезе, погледът му беше по-хладнокръвен, лицето — по-спокойно. На устните му играеше тържествуваща усмивка и той даваше командите си с по-ясен и по-бодър глас. Те се изпълняваха моментално. По-старите моряци сочеха вълните, които корабът пореше, и твърдяха, че „Каролина“ никога не се е движила така бързо. Помощниците спуснаха лага112 и закимаха одобрително, когато единият съобщи на другия необикновената скорост на кораба. С една дума, на борда цареше доволство и радост, защото се смяташе, че пътуването е започнало при благоприятни изгледи и има надежда да завърши бързо и благополучно. Сред тия насърчителни предзнаменования слънцето потъна в морето, но преди да се скрие напълно, освети широко пространство от хладната и мрачна стихия. След това над безграничната шир се спуснаха сенките на нощта.
Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър!
Първата нощна вахта не донесе никакви промени. Уайлдър отиде при пътничките във весело настроение и с онова радостно изражение, което се изписва на лицето на всеки морски командир, когато е откъснал кораба си от сушата и се е впуснал благополучно по неизмеримата океанска бездна, дето няма ни път, ни пътека. Той вече не споменаваше за рисковете на пътуването, а с безброй дребни любезности, които положението му позволяваше да прояви, се стараеше да заличи от паметта им всякакъв спомен за случилото се досега. Мисис Уилис се поддаде на явните му усилия да разпръсне опасенията им и човек, който не знае какво бе станало по-рано помежду им, би помислил, че малката компания около вечерната трапеза е доволна и спокойна група пътници, впуснала се в приключение, на което е бил предсказан щастлив завършек.
И все пак от време на време гувернантката поглеждаше смутено нашия авантюрист и загрижените й очи и присвити вежди показваха, че съвсем не е спокойна. Тя слушаше веселите, своеобразни моряшки шеги на младия човек със снизходителна и едновременно тъжна усмивка, като че младежката му жизнерадост, оживена от нотки на характерния моряшки хумор, извикваше във въображението й мили, но печални образи. Настроението на Гъртруд не беше помрачено от такива чувства. Предстоеше й да се върне у дома, при любимия си и добър баща, и при всеки по-силен порив на вятъра, който тласкаше кораба напред, тя усещаше, че е оставила зад себе си още една от досадните мили, които ги разделяха толкова отдавна.
През тия кратки, но приятни часове младежът, който по такъв необикновен начин бе станал капитан на бристолския търговски кораб, изглеждаше някак променен. Макар че при разговор проявяваше откровената мъжественост на моряка, все пак тя беше смекчена от деликатност, присъща на възпитан човек. Често при шегите му красивите устни на Гъртруд се мъчеха да скрият усмивката, от която по бузите й се образуваха трапчинки, както лек полъх набръчква, повърхността на бистър поток, а веднъж-дваж, когато остроумието на Уайлдър бликна неочаквано и беше пропито с необикновено ярки краски, тя избухна в неудържим смях.
