— Защо ли! — каза младият човек, гледайки мисис Уилис, която бе задала този въпрос, но като че ли не я виждаше. — Повтарям: странно е, че се намира тук. По-добре да беше на друго място или да се движеше на север.
— Но не казвате защо мислите така. Все така ли ще чуваме от вас предупреждения, без да обяснявате причините? — продължи тя. — Нима смятате, че не заслужаваме това? Или мислите, че сме абсолютно неспособни да разсъждаваме по въпрос, свързан с морето? Дори не се опитахте да ни обясните и вече прибързано сте си направили изводи. Опитайте се още един път. Може да се изненадате.
Уайлдър се засмя тихо и се поклони, сякаш изведнъж се бе опомнил. Въпреки това не се впусна в обяснения, а насочи погледа си към оная част от океана, където, както му бяха доложили, се намираше тайнственият кораб. Жените последваха примера му, но все тъй безуспешно. Гъртруд изрази гласно разочарованието си и най-после младият човек се съжали над нея.
— Виждате ли ивицата мъждива светлина? — запита той, сочейки отново над водната пустош. — Там облаците малко са се разредили, но пръските на вълните закриват от нас тази пролука. Мачтите му изглеждат на небесния фон като тънка паяжина, но въпреки това се забелязва строен, красив, тримачтов кораб.
Благодарение на тези подробни обяснения Гъртруд най-после успя да различи неясния обект и скоро можа да насочи правилно и погледа на гувернантката си. Виждаха се само смътни очертания, сполучливо сравнени от Уайлдър с паяжина.
— Непременно ще е кораб! — каза мисис Уилис. — Само че е много далеч.
— Хм! Предпочитам да беше още по-далеч! Бих искал този кораб да бъде всякъде другаде, но не и тук.
— А защо да не бъде тук? Имате ли причина да се опасявате, че е враг, който ни причаква точно на това място?
— Не, но все пак разположението му не ми харесва. Дай боже да върви на север!
— Навярно ще да е някакъв кораб от нюйоркското пристанище, който отива към островите на негово величество в Карибско море, нали?
— Не — поклати глава Уайлдър, — нито един кораб, отплавал от Ню Йорк, не би могъл да навлезе толкова навътре в морето при такъв вятър.
— Значи е кораб, който отива на същото място, или пък кораб, пътуващ за някой от заливите на средните колонии115.
— Тогава пътят му щеше да бъде ясен и нямаше да се заблуди. Гледайте: непознатият се движи остро срещу вятъра.
— Може да е търговски кораб или кръстосвач, който иде от някое от вече споменатите места.
— Това е невъзможно, защото от два дена вятърът духа само от север.
— Тогава ще да е кораб, който сме подминали и като нас е отплавал от Лонгайлъндския залив.
— Всъщност това е последната ни надежда — промърмори Уайлдър.
Гувернантката бе задала горните въпроси, за да измъкне от капитана на „Каролина“ така упорито премълчаваните сведения. Но сега тя бе изчерпила всичките си познания на тази тема и трябваше или да чака какво още ще благоволи да каже Уайлдър, или пък да прибегне до съмнително средство — пряк разпит. Ала нямаше възможност да продължи разговора веднага, защото Уайлдър беше твърде погълнат от мислите си. Скоро той повика на съвет началника на вахтата и няколко минути двамата се съвещаваха настрана от другите. Смелият, но не твърде схватлив моряк, който заемаше втория по важност пост на кораба, не намираше нищо особено в появяването на непознат кораб точно там, където още се виждаха неговите неясни, почти призрачни очертания, и без колебание го обяви за честен търговски кораб, който като тях преследва законни търговски цели. Но както ще разберем от състоялия се помежду им кратък разговор, началникът му мислеше другояче.
— Не е ли чудно, че се намира тъкмо тук? — попита Уайлдър, след като всеки от двамата на свой ред огледа внимателно смътния предмет с отличен бинокъл за нощни наблюдения.
— Разбира се, по-добре да не беше тук — отвърна лишеният от въображение моряк, за когото имаше значение само положението на непознатия кораб в морето, — а и за самите нас няма да е зле да сме на десетина левги по на изток. Ако вятърът тук продължава да духа от юг-югоизток, ще се наложи да бъдем колкото е възможно по-далеч в открито море. Веднъж се заклещих здравата между нос Хатерас и Гълфстрийма…
— Не виждате ли, че той е на място, където не може и не би трябвало да има никакъв кораб, освен ако не се движи точно по нашия курс? — прекъсна го Уайлдър. — Нито един кораб от което и да е пристанище южно от Ню Йорк не би стигнал толкова на север при такъв вятър, и нито един от Йоркската колония не би се движил на този галс, ако отива на изток, и не би бил тук, ако курсът му беше на юг.
Честният помощник мислеше просто, но беше податлив на доводи, които биха се сторили на читателя малко неясни, защото главата му беше пълна с нещо като океанска карта, до която всеки момент можеше да се отнесе, съобразявайки се надлежно с различните ветрове и посоки на компаса. Когато нещо му се разяснеше както трябва, той бързо се убеждаваше в правотата на това, което говореше младият му началник; така, макар и по природа малко тъп, подчиненият на свой ред също започна да недоумява.
