Уайлдър остана напълно безразличен към всички тези признаци на брожение. Дори и да ги бе чул, той или смяташе под достойнството си да им обръща внимание, или от желание да печели време си даваше вид, че не разбира смисъла им. В този момент корабът, подобно на птица, чиито криле са се уморили да се борят с бурята и се отклонява да търси по-лек път, се движеше бързо, като ту се издигаше върху гребените на вълните, ту потъваше грациозно в браздите помежду им под напора на вятъра, който сега бе станал благоприятен. Течението вече не беше в противоположна на курса му посока и тъй като сега вятърът го тласкаше отзад, количеството на разпънатите платна престана да поставя на изпитание издръжливостта му. Все пак по мнението на целия екипаж не биваше да се вдигат толкова много платна в такава бурна нощ. Но не беше на такова мнение непознатият, комуто бе възложено да ръководи съдбините им. С глас, с който отново предупреждаваше подчинените си за опасността от неподчинение, той заповяда да се поставят бързо едно след друго няколко широки платна — лисели. Подтикван от този нов тласък, корабът запрепуска по вълните, оставяйки подире си пенеста ивица, която съперничеше по големина и яркост с мятащия се гребен и на най-големия талаз.
Платно след платно се вдигаше, докато най-после дори Уайлдър бе принуден да признае пред себе си, че „Кралска Каролина“, колкото и здрава да беше, не можеше да носи повече. Тогава нашият авантюрист се заразхожда отново по палубата и се заоглежда да види резултатите от новия си опит. Когато бристолският търговски кораб промени курса си, промени се съответно и видимата посока на непознатия, който продължаваше да се рее на хоризонта като малка мъглява сянка. Но безпогрешният компас показа на бдителния моряк, че той продължава да стои в същото относително положение, в което беше, когато го забелязаха за пръв път127. Никакво усилие от страна на Уайлдър не можа да промени положението му нито с един инч. Бързо изтече още един час, през който според показанията на лага корабът му измина три левги по водата, а непознатият все си стоеше на запад, като че беше само умалена сянка, хвърляна от „Каролина“ върху далечните тъмни облаци. Той измени курса си и по този начин подстави по-широка площ от платната си пред очите на наблюдаващите го, но никаква друга промяна не се забелязваше. Дори платната му да се бяха увеличили съществено, разстоянието и мракът пречеха даже на наблюдателния Иринг да види това. Може би поради възбуденото си състояние достопочтеният помощник беше твърде склонен да вярва в чудотворната сила, притежавана от тайнствения му съсед, поради което нямаше възможност да приложи напълно опитността си в случая. Но дори Уайлдър, който следеше положението, поглеждайки често натам, бе принуден да признае пред себе си, че непознатият като че ли се носи по водната шир по-скоро като летящо във въздуха тяло, отколкото като кораб, служещ си с известните на моряците средства.
В това време мисис Уилис и нейната повереница се бяха прибрали в каютата си; първата тайно се радваше, че скоро ще се махнат от този кораб, започнал пътуването си при такива зловещи обстоятелства, че бе нарушил равновесието дори на нейния здравомислещ и трезв разсъдък. Гъртруд не знаеше нищо за промяната на курса. За нейното неопитно око всичко в океанските простори изглеждаше както досега; Уайлдър можеше да променя курса на кораба колкото си иска, без неговата по-прелестна и по-млада пътничка да разбере това.
Не беше така със самия умен командир на „Каролина“. За него нямаше нищо неясно, нищо съмнително по среднощния му път. Очите му отдавна познаваха всяка звездица, издигаща се над тъмната начупена линия на морския хоризонт; какъвто и вятър да повееше над океана, пламтящите му бузи можеха веднага да почувствуват от коя част на небесата идеше неговата сила. Познаваше и разбираше всеки наклон на носа на кораба, реагираше веднага на всички негови завои и лъкатушения по безбрежния му път и почти не ставаше нужда да прибягва до морските уреди, за да реши по какъв курс да го насочи или как да направлява движенията на повереното му прекрасно съоръжение.
И все пак не можеше да си обясни необикновените маневри на непознатия. Той сякаш предугаждаше и най-малката промяна, която Уайлдър заповядваше, и я изпълняваше преди неговия кораб. Надеждите му да се изплъзне от такава зорка бдителност се осуетяваха от леката маневреност и по-доброто управляване на платната, които дори на неговия трезв ум започнаха да се струват като проява на някаква свръхестествена сила.
