— Когато един кораб има по-особен капитан, нищо не бива да ни учудва — отвърна той, щом смехът му замря. — Що се отнася до мен, аз съм се главил да плавам от Бристол до двете Каролини и Ямайка с отбиване в Нюпорт натам и обратно и смело мога да кажа, че нямам желание да ходя по други места. А колкото до това как „Каролина“ се измъкна от трудното положение, когато се намираше близо до роботърговския кораб, е, то бе извършено добре, дори твърде добре за такъв млад моряк. Ако тази работа се паднеше на мен, нямаше да я извърша по-хубаво. Но какво мислите, братлета, за стареца в скифа? Малцина от старите морски вълци са имали късмет да гледат такава гонитба и такова бягство! Чувал съм за един контрабандист, когото катери на негово величество гонили стотици пъти по вълните на Ламанша и все му се случвала мъгла, в която успявал да се скрие, но никой не може да се закълне, че го е виждал да излиза обратно оттам! Та нищо чудно този скиф да е поддържал връзката между брега и тоя гърнзиец123 — другояче няма как да се обясни; но за нищо на света не бих искал да бъда гребец на тая лодка.
— Наистина много ловко се измъкна! — възкликна старият моряк, чиято вяра в доброто име на нашия авантюрист започна постепенно да отслабва под такъв куп доводи.
— И аз мисля така, макар че други може да знаят повече от мен — нали съм бил по вода само тридесет и пет години. Виждате ли, морето се вълнува някак особено! И погледнете тия парцаливи облаци, дето са забулили небето, а океанът излъчва толкова светлина, че всеки грамотен човек може дори да чете на нея!
— Аз често съм виждал такова време.
— Че кой не е виждал? Рядко се случва моряк, от който и край да е, да извърши първото си плаване като капитан. Обзалагам се, че този човек, който ни извежда тази нощ в открито море, не върши за пръв път такава работа. Виждал съм и по-страшно небе, и още по-страшна вода, но зная, че нищо хубаво не е излизало и от едното, и от другото. През нощта, когато претърпях корабокрушение в залива…
— Хей, вие на шкафута! — подвикна Уайлдър.
Да бе изскочил предупредителен глас от самия развълнуван и беснеещ океан, нямаше да прозвучи така страшно в наострените уши на винаги бдителните моряци, както този внезапен вик. Стана нужда младият им командир да го повтори, преди дори Найтхед да се реши да отговори, макар че беше редно пръв да се обади от името на всички.
— Разпоредете се да се вдигне форбомбрамселът124, сър — продължи Уайлдър, когато от надлежния отговор разбра, че е чут.
Помощникът и събеседниците му се спогледаха за миг с тъпо изумление и мнозина поклатиха тъжно глави, преди един от тях да се втурне към въжетата от наветрената страна, за да се изкачи на мачтата със съмнение в душата и да вдигне въпросното платно.
И наистина Уайлдър увеличаваше платната на кораба така безразборно, че можеше да предизвика съмнение в намеренията или решенията си дори у хора, недотам поддаващи се на суеверия, колкото тия, които му бе писано да командува сега. На Иринг и на по-невежия му и поради това по-упорит колега отдавна беше ясно, че и младият им началник не по-малко от тях желае да се отскубне от призрачния кораб, който така странно ги следваше навред. Имаше разлика само в подхода, но тази разлика беше толкова съществена, че двамата помощници се дръпнаха настрана да се посъветват. След това Иринг, донякъде насърчен от смелото мнение на своя колега, се приближи до командира си, решен да му каже до какъв общ извод са стигнали двамата с прямота, според него изисквана от обстоятелствата. Но в суровия поглед и спокойното лице на Уайлдър имаше нещо, което го накара да зачекне опасната тема с предпазливост и заобикалки, малко неприсъщи за него. Няколко минути той постоя да види какво ще бъде въздействието от неотдавна вдигнатото платно, преди да се осмели да отвори уста. Но точно в този момент корабът бе блъснат с все сила от една огромна вълна, която вдигна разпенения си гребен почти на дванайсет фута над приближаващия се нос, и това му даде кураж да заговори, напомняйки му отново, че е опасно да продължава да мълчи.
— Не виждам да се отдалечаваме от непознатия кораб, макар че нашият се носи по водата с такава скорост — подзе той, решил да говори колкото може с повече заобикалки.
Както често бе правил досега, Уайлдър хвърли отново поглед към мъглявия силует на хоризонта, а после се взря намръщено в посоката, откъдето духаше вятърът, сякаш да го подкани да завее още по-силно, но не отвърна нищо.
— Хората на помпите роптаят, сър — подхвана пак помощникът, след като помълча, но не получи очаквания отговор. — Излишно е да припомням на офицер, който знае така добре задълженията си, че моряците не обичат твърде помпите.
— Екипажът на кораба трябва да изпълнява безпрекословно всичко, което сметна за нужно да заповядам, мистър Иринг.
