— Корабът издържа така добре на удара, че вече имам пълна вяра в силите му — каза той с успокоителен глас, но с такива думи, които да я накарат сляпо да повярва, че няма никаква опасност. — Със солиден кораб опитен моряк никога не би изпаднал в затруднение.
— Мистър Уайлдър — отвърна гувернантката, — аз добре познавам тази страшна стихия, сред която прекарвате живота си. Не си въобразявайте, че ще успеете да ме заблудите. Знам, че пресилвате кораба пряко възможностите му. Имате ли достатъчно съображения за подобна дързост?
— Имам, госпожо.
— И те ли, както много други ваши съображения, ще останат завинаги заключени в гърдите ви? Или ние, които еднакво с всички вас понасяме последиците, може би имаме право също да ги знаем?
— Щом сте запознати толкова добре с нашата професия — отговори младият човек с лека усмивка, която обаче придаде още по-тревожна нотка на неискрените му думи, — излишно е да ви казвам, че движещ се срещу вятъра кораб трябва да вдигне всичките си платна.
— Поне ми отговорете по-прямо на един мой въпрос: достатъчно благоприятен ли е този вятър, за да можем да минем през опасните плитчини при нос Хатерас?
— Съмнявам се.
— Тогава защо не се върнем там, отдето тръгнахме?
— Бихте ли се съгласили на това? — попита младежът с бързината на мисълта.
— Аз искам да отида при баща си — каза Гъртруд почти със същата бързина като него; пламенното момиче явно едва си поемаше дъх при произнасянето на тези няколко думи.
— А аз, мистър Уайлдър, желая да напусна окончателно този кораб — продължи спокойно гувернантката. — Не искам да ми разяснявате загадъчните си подмятания. Върнете ни при близките ни в Нюпорт и няма да задаваме повече въпроси.
— Виж, това можем да направим — промърмори нашият авантюрист, — можем да го направим! При такъв вятър са достатъчни няколко часа работа. Мистър Иринг!
Помощникът тутакси се озова до него. Уайлдър му посочи тъмния силует от подветрената страна, подаде му далекогледа и заповяда да го разгледа отново. Всеки от двамата поред го огледа дълго и внимателно.
— Не вдига повече платна! — каза командирът нетърпеливо след продължителния си оглед.
— Нито парцалче, сър. Но има ли значение за такъв кораб колко платна е разпънал или какъв вятър духа?
— Иринг, струва ми се, че вятърът духа много на юг, а и оная ивица тъмни облаци встрани показва, че ще се засили. Отклонете кораба още с два-три румба към подветрената страна и издърпайте наветрените брасове126, за да намалее натискът върху мачтите.
Тъповатият помощник изслуша тази команда с нескрито учудване. За човек с неговия опит беше напълно ясно, че по този начин се връщат по същия път, който току-що бяха изминали, и че всъщност така се отказваха от целите на пътуването. Той се осмели да забави изпълнението на заповедта, за да направи възражение.
— Надявам се, капитан Уайлдър, че няма да се обидите от един стар моряк като мен, ако си позволя да кажа мнението си за времето — подхвана той. — Когато ще влезе нещо в джоба на собственика, нямам нищо против да завием обратно, защото не обичам бряг, към който духа вятърът, вместо обратно. Но ако отпуснем един-два рифа, корабът ще се движи към открито море и спечеленото разстояние ще бъде чиста печалба, тъй като ще бъдем далеч от Хатерас. Пък и кой знае дали утре или вдругиден няма да задуха откъм континента, който сега е на северозапад от нас.
— Завийте с два румба и издърпайте наветрените брасове! — заповяда Уайлдър с тон, който показваше, че държи на своето.
Би било в разрез с миролюбивия и смирен характер на честния Иринг да протака повече. Командите бяха предадени на подчинените му, които, разбира се, ги изпълниха, макар че от устата на Найтхед и другите ветерани от екипажа се разнесе зле прикрит и злокобен ропот на недоволство от безпричинните и както им се струваше безразсъдни промени в решенията на капитана.
