Този закъснял отговор бе даден с такъв твърд и властен тон, че моментално подействува. Иринг покорно отстъпи крачка назад, преструвайки се, че е увлечен в изучаване на носещите се по небето гъсти облаци, а после, събрал кураж, се опита да атакува наново от друга страна.
— Наистина ли смятате, капитан Уайлдър — каза той, служейки си с това звание, на което нашият авантюрист може би нямаше право, единствено с цел да го предразположи, — наистина ли смятате, че е в човешките възможности „Кралска Каролина“ да се отскубне от оня кораб?
— Боя се, че не — отговори младият човек с такава дълбока въздишка, като че всичките му тайни опасения напираха да изскочат от гърдите.
— С дължимото уважение към по-доброто ви образование и властта ви на този кораб, сър, от опит зная, че това не е възможно. Навремето често съм виждал кораби да си мерят силите по тоя начин и добре зная, че нищо не се печели, като се пресилва кораб, за да мине от наветрената страна на такива бързоходци!
— Вземете далекогледа, Иринг, и ми кажете с какви платна се движи непознатият и на какво разстояние е според вас — рече Уайлдър, явно без да обръща ни най-малко внимание на забележките му.
Честният и наистина доброжелателен помощник сложи шапката си на шканците и изпълни заповедта. След като се взира продължително, сериозно и внимателно, той закри далекогледа с широката си длан и отговори с тона на човек, който си е съставил окончателно мнение:
— Ако оня кораб е построен и екипиран като всеки друг — произнесе се той, — смело бих казал, че има пълно снаряжение и се движи с три марсела с по един риф125, долни прави платна, бизан и кливер.
— Нищо повече ли няма?
— Бих се заклел в това, ако имах възможност да се уверя, че е във всички отношения като другите кораби.
— И все пак, Иринг, въпреки всички платна, които сме вдигнали, не сме го изпреварили нито с фут.
— Господи! — възкликна помощникът, клатейки глава сякаш напълно убеден, че усилията му са напразни. — Дори и да скъсате всички платна на гротмачтата, сър, преди да изгрее слънцето, няма да промените нито с инч разстоянието до оня кораб! А после тия, които имат добро зрение, може би ще го видят да плава сред облаците, макар че — за щастие ли или за нещастие, не знам — никога не ми се е случвало да срещна такъв кораб по видело.
— А разстоянието? — попита пак Уайлдър. — Вие не казахте на какво разстояние се намира.
— Зависи как го измервате. Или е тук, толкова близо, че да могат да хвърлят сухар до върха на мачтите ни; или стои там, където го виждаме, със скрит зад хоризонта корпус.
— Ами ако е там, където го виждаме?
— Е, тогава виждаме кораб с около шестстотин тона водоизместимост и ако се съди само по това, което ни се струва, бихме могли да кажем, че е на приблизително две левги от подветрената ни страна.
— Аз съм на същото мнение! Шест мили от наветрената страна не е малко предимство при такова трудно преследване. Ей богу, Иринг, ако ще да вдигна „Каролина“ във въздуха, пак ще се изплъзна от този кораб!
— Това би могло да стане, ако корабът ни имаше крила като свирец или чайка, ала при това положение по-вероятно е да отидем на дъното заедно с него.
— Засега той носи добре платната си. Пък и не се знае на какво е способен кораб, когато се напъне до крайност.
— Аз съм го виждал да плава при всякакво време, капитан Уайлдър, само че…
Той внезапно млъкна. Огромна черна вълна, вдигнала се между кораба и източния хоризонт, се носеше напред, явно заплашвайки да погълне всичко по пътя си. Дори Уайлдър очакваше сблъсъка с тревожно затаен дъх, разбрал в този момент, че бе престъпил прага на благоразумието, насочвайки кораба си с такава скорост срещу такава водна маса. За щастие вълната се разби на няколко клафтера от носа на „Каролина“, обливайки палубите й с порой от пяна. За половин минута предната част на кораба изчезна; сякаш, неспособен да се вдигне върху вълната, той се мъчеше да мине през нея, а после изплава тромаво, покрит с милиони океански светулки. Корабът се спря, треперейки с всички съставни части на огромния си и мощен корпус, подобно на подплашен кон; а когато пое отново по пътя си, вече се движеше по-бавно, като че предупреждаваше управляващите го за тяхното неблагоразумие.
Иринг гледаше командира си мълчаливо, с пълното съзнание, че никакви негови думи не биха били така убедителни, както тази случка. Моряците вече не се стесняваха да изразят гласно неодобрението си и дори се осмелиха да изрекат много мрачни предсказания за последиците от такива безразсъдни рискове. Но Уайлдър оставаше глух за всичко това. Твърдо решен да изпълни тайния си план, той беше готов и на още по-големи рискове, за да постигне целта си. Но ясен, макар и приглушен вик от кърмата на кораба му напомни за страховете на другите. Обръщайки се бързо кръгом, той се приближи до все още разтрепераната Гъртруд и нейната гувернантка, които през всички тия дълги и мъчителни часове бяха следили скришом, но с дълбок интерес всяко негово движение.
