— Като високопоставен служител във Външно министерство работя за поддържането на нормални дипломатически отношения с Австрия — подхвана той. — Следим, естествено, и реакциите на други страни към случващото се там. Установените дипломатически отношения с дадена държава не означават, че одобряваме всичко, което става в нея.
— Не наистина, та ние поддържаме дипломатически отношения с няколко военни режима — обади се тя от другата страна на линията. — Така че защо реагираме така остро точно на това според вас?
— Вероятно причините се коренят в най-новата история на Австрия. — По-добре да спре дотук. Не бива да продължава.
— Връзките й с нацизма си съществуват. Повечето историци са все така единодушни, че Австрия в действителност е била съюзник на Хитлеристка Германия по време на Втората световна война.
— Австрия не е ли била окупирана, както и Норвегия?
Съобрази колко бледи са представите му какво учат днес в училище за Втората световна война. Явно много малко.
— Как се казвахте вие? — попита той. Май попрекали с пиенето. Тя му повтори името си.
— Е, Наташа, нека ви помогна малко, преди да продължите с други интервюта. Чувала ли сте за аншлус? Това означава, че Австрия не е била окупирана в буквалния смисъл на думата. Немците са навлезли в територията й през март 1938 година, без да им бъде оказана почти никаква съпротива и така си е останало през цялата война.
— Тоест почти както в Норвегия?
Бранхауг се шокира. Тя го каза като безспорен факт, без следа от срам от собственото си невежество.
— Не — бавно възрази той, сякаш говореше на несхватливо дете. — Не както в Норвегия. Тук сме се отбранявали, норвежкото правителство и кралят са ни подкрепяли от Лондон, през цялото време са следили развитието на войната, излъчвали са радиопрограми и… са окуражавали сънародниците си в Норвегия.
Съобрази колко неточна е формулировката му и добави:
— Целият народ в Норвегия е бил единен срещу окупаторите. Малкото норвежки предатели, които са облекли немски униформи и са се сражавали на страната на Германия, са били измет, каквато, както може да се очаква, има във всички страни. Но в Норвегия добрите сили са се обединили, водачите на съпротивата са образували ядро, което е сочело пътя към демокрацията. Тези хора са били лоялни един към друг и това в крайна сметка е спасило Норвегия. Демокрацията е награда сама по себе си. Зачеркнете думите ми за краля, Наташа.
— Значи смятате, че всички, които са се сражавали за немците, са измет?
— Мисълта ми е, че държавните предатели по време на войната трябва да се радват, че се отърваха само със затвор. Бил съм посланик в страни, където щяха да ги застрелят до един, и изобщо не съм сигурен дали не би било правилното решение и за Норвегия. А сега се връщам към коментара, който поискахте, Наташа. Външно министерство няма никакъв коментар по отношение на демонстрацията или на новите министри в Австрия. Имам гости, така че, ако ме извините, Наташа…
Наташа го извини и той затвори.
Влезе в хола и завари гостите да се приготвят за тръгване.
— Толкова рано? — усмихна се той широко, но не ги задържа. Чувстваше се у морен.
Изпрати гостите до вратата, стисна особено силно ръката на госпожа полицейския началник с уверението да не се колебае да го моли за помощ, макар каналният ред да е за предпочитане, но пък…
Последната му мисъл, преди да заспи, бе за Ракел Фауке. И за нейния полицай, когото отстрани от пътя си. Заспа с усмивка на уста, но се събуди с пулсиращо главоболие.
Хари седна до прозореца в полупразния влак.
Момичето зад него бе свалило слушалките на уокмена от ушите си и той чуваше слабо гласа на вокалиста, но не и инструментите. Експертът по подслушването в Сидни му обясни, че при ниски звукови нива човешкото ухо усилва честотите, на които се намира човешкият глас.
По стъклото се сипеха капки дъжд. Хари гледаше плоската, мокра земя и жиците, които се показваха и изчезваха между стълбовете край релсите.
На перона в ъв Фредрикста ги посрещна оркестър с духови и ударни инструменти. Кондукторът обясни, че винаги свирят тук, като репетират за Седемнадесети май.
— Всеки четвъртък всяка година по това време — уточни той. — Според диригента репетициите са продуктивни пред публика.
Хари носеше сак с малко дрехи. Апартаментът в Клипан щял да е обикновен, но добре обзаведен. Телевизор, стереоуредба, даже някои книги.
— Mein Kampf93 и други такива — каза Майрик с усмивка.
Хари не се обади на Ракел, макар че имаше нужда да чуе гласа й. Последният човешки глас.
— Следваща гара: Халден — изпращя носов глас от високоговорителя, прекъснат от писклив, фалшив тон, когато влакът започна да намалява скоростта.
