- Пари ли искате? - Бръкна в джоба си и извади пачка двайсетдоларови банкноти. - Обзалагам се, че това ще ви развърже езика. - И хвърли парите в скута му.
Джордж зяпна пачката.
- На предател ли ти приличам? - Хвърли парите обратно към нея. - Не ми трябват мангизи от някаква извратена жена на ченге. Не ги ща!
- Майтапите ли се?
- Аз да се майтапя? Никога.
Хелена реши, че мъжът пред нея е побъркан и със сигурност друсан.
- Не може да става и дума за майтап, когато има цяла пачка Андрю Джаксън - сериозно каза Джордж. - Позовавам се на Петата. Точно така. Позовавам се на Петата поправка. И президент Андрю Джаксън би постъпил по същия начин.
- Искам само да разбера къде е мъжът, който е бил в багажника на колата ви.
- Да бе.
- Няма да му направя нищо лошо.
Джордж поклати глава.
- И ангел от небето да беше, пак нямаше да ти кажа нищо. - Над главите им прелетя пътнически самолет и се отдалечи с рев. Шестият за последните десет минути. Джордж го загледа, докато не изчезна от поглед, след което попита небрежно: - Нещо против да запаля? Помага ми да се отпусна... за разлика от вас.
Хелена сви примирено рамене.
- Защо пък не. - Отстъпи малко, свали оръжието и клекна пред него. - Предавам се, господин Уошингтън. Но да пукна, ако разбирам защо се държите по този начин. Та вие дори не знаете коя съм.
- Никога не бих предал приятел - заяви Джордж. Точно това е, осъзна той; Уилсън му беше приятел и той щеше да направи всичко, за да го защити. Дори това да му костваше цяла пачка двайсетачки.
- Но вие никога не сте виждали този Уилсън до днешния ден. Защо толкова държите да пазите всичко около него в тайна?
Джордж дръпна от цигарата и ѝ се усмихна.
- Това е наша си работа.
Един от доберманите се примъкна до Хелена и клекна в краката ѝ. Тя инстинктивно посегна и го почеса по главата.
Джордж смаяно гледаше как кучето му пазач се наслаждава на оказаното му внимание. Дръпна отново и издуха дима през дупката между зъбите си. После изсумтя:
- Казва се Естир.
Мокър език близна ръката на Хелена.
- А големият е Тайсън.
- Чудесни животни - отбеляза тя.
- Знаеш ли какво? Не мога да разбера. Тия двамата бяха най-големите гадини на света, особено към белите. - Джордж замълча за момент. - А виж ги сега. Просто не разбирам.
- Кучетата добре преценяват характера, господин Уошингтън. Може би разбират хората по-добре от вас.
Джордж отново дръпна от цигарата.
- Силно се съмнявам.
- Онзи човек, Уилсън, има информация, която ми трябва - каза Хелена. - Затова съм тук. - Посочи караваната. - Видях тази къща, видях и вас - през неговите очи. Видях го как си взема душ отзад. Видях го да гали това куче.
Джордж я гледаше заинтригувано. Искаше му се да ѝ повярва, но логиката му казваше да не го прави. Тя беше красивата бяла жена, за която му бе разказал Уилсън. Нямаше друг начин.
- Този Уилсън не е обикновен човек - каза тя. - Направил е неща, които изобщо не мога да проумея... - Осъзна, че няма смисъл да продължава, и млъкна. - Ще го намеря - уверено заяви след миг - повече на себе си, отколкото на Джордж.
- Вече ти казах - каза той. - Нищо не знам.
Хелена се изправи.
- Ако ви заплаша отново, ще помогне ли?
Джордж се изкиска и от ноздрите му излезе цигарен дим.
- Май не. - Хелена прибра пистолета. - Знам, че се опитвате да защитите Уилсън от нещо, но грешите, като го пазите от мен. - Явно екскурзията ѝ до Бордърсвил беше напразна. - Сбогом, господин Уошингтън. Желая ви хубав живот.
Джордж сложи крак върху крак и отдаде чест.
- Беше ми приятно да се запознаем. Отбий се някой път. - По негова преценка белите жени винаги означаваха неприятности.
Хелена отстъпи, като през цялото време не сваляше поглед от Джордж. Накрая се обърна и тръгна към колата си. Естир подтичваше дружески до нея.
Беше донякъде удовлетворена - вече знаеше името на Уилсън, което само по себе си бе неопровержимо доказателство, че мъжът, когото беше видяла, наистина съществува. Но за да научи повече, трябваше да чака виденията ѝ да започнат отново - ако изобщо започнеха.
От запад се чу бръмчене. Този път не беше самолет и Хелена се обърна към засилващия се грохот. Над дърветата се появи черен хеликоптер с думата ПОЛИЦИЯ, изписана с бели букви върху фюзелажа.
Явно беше изпратен от детектив Олсън.
Джордж си помисли най-лошото. Ченето му увисна и цигарата падна от устните му. Идваше мъжът на блондинката!
Модерната черна машина рязко зави и намали скорост. Щеше да кацне на полето точно до границите на имота му.
Хеликоптерът се спусна с рев и кацна, вдигайки облак прах и боклуци. Задната врата се отвори и изскочиха четирима мъже. Въоръжени.
Хелена се извърна, за да скрие лицето си от прахоляка.
Джордж погледна към пушката си в тревата, но вече бе твърде късно. Тайсън понечи да скочи към неканените гости. Джордж се опита да го спре, но кучето с лекота се отскубна от хватката му.
