Издигането на Робинсън в старши детектив означаваше, че ще му се налага да се сблъсква по-често с Висблат. Перспективата никак не му се нравеше, но той подхождаше към нея прагматично - не беше длъжен да харесва началника си, а само да му докладва. Пък и какъв избор имаше? Всичко си вървеше с работата. Реакцията на Висблат беше очаквана - той винаги реагираше свирепо, когато откриеше, че в медиите са изтекли подробности около една или друга полицейска операция.
- Претърсваме железопътната гара - отвърна Робинсън. - Разположили сме в района сто двайсет и пет души, но засега не откриваме нищо. Обаждането от жената на гишето за билети изглежда достоверно. Мъж, отговарящ на описанието на търсения, е използвал кредитна карта, открадната от болницата. - Детектив Робинсън посочи подробностите, изписани на бялата дъска. - Зелена карта „Америкън Експрес“ на името на Джак Болтън, работещ в Окръжна болница „Харис“. Колата му е била ограбена.
Той замълча за момент.
- Но не мога да разбера едно нещо, сър. Дежурните полицаи и жената от гишето за билети твърдят, че заподозреният е в добро здраве, като се изключи сцепена устна. Оказва се, че е получил нараняването при сбиване пред гарата. Облечен е в тениска с надпис „Машина за любов“. - Робинсън отново замълча. - Това трудно може да се нарече маскировка. Ето защо трябва да имаме предвид хипотезата, че този човек не е същият, когото търсим. Може би е някакъв опит за отвличане на вниманието?
- Невъзможно - отвърна Висблат. - Той действа сам.
- Сър, вижте фактите. - Робинсън посочи червения кръг на най-голямата карта на стената - червената зона, както я наричаха. - Сведенията потвърждават, че вчера сутринта издирваният е бил тежко наранен при автомобилна катастрофа на магистрала шестстотин и десет, под надлеза Уестхаймър. Бил е направо натрошен. Четох докладите от болницата.
- Това ми е известно.
Робинсън пое дълбоко дъх.
- Нараняванията му и най-вече счупените крака естествено зачеркват възможността да избяга пеша. Въпреки това претърсихме целия болничен комплекс и всичко в радиус километър и половина около него. Както знаете, не открихме нищо, което означава, че раненият би трябвало да е издирваният - в противен случай няма причина да изчезва по такъв начин. Следователно издирваният е безспорно ранен. Стигнах до заключението, сър, че той явно има някакъв помагач.
- Няма никакъв помагач - каза Висблат.
- Мъжът от гарата е бил в добро здраве, така че нещо не е наред. Според мен преследваният е избягал от болницата с кола. Като се има предвид състоянието му, това е единствената възможност. Просто трябва да има помагач.
- Силно се съмнявам - каза Висблат. - Направил е всичко това сам.
Робинсън изтри избилата на челото му пот. Напрежението от срещата с командира се оказваше по-силно, отколкото си беше представял.
- Едно нещо е сигурно - каза той. - Преследваният е доста изобретателен. Начинът, по който спря тока в болницата, е направо гениален. В тази част от сградата има две електрически мрежи. Той е успял да ги прекъсне едновременно, лишавайки от захранване осветлението и охранителните системи.
- Вярно, това наистина беше неочаквано - отвърна Висблат. - Но искам да знам едно. Как е успял да се измъкне от сградата покрай двайсетте души от специалните части, които изпратихме да го задържат? Особено като се има предвид лошото му физическо състояние?
Робинсън разтърка слепоочията си.
- Или докладите за нараняванията са неточни, или са нарочно фалшифицирани. Или, както вече казах, този човек има помагач. Може би дори някой от самата болница. Доста е вероятно. - Посочи картата на болничния комплекс. - Беглецът със сигурност е излязъл през източния паркинг. - Посочи друга карта. - Тук намерихме бинтовете. А тук се намираше разбитата кола, от която е открадната кредитната карта. - На едно съседно бюро малък телевизор непрекъснато показваше един и същи запис. - Проверихме записите от охранителните камери. Те прекъсват със спирането на тока и не продължават след това, но успяхме да определим, че тези коли са били единствените, които са влезли и излезли снощи. - Робинсън посочи дъската, където със синьо мастило бяха изписани шейсетина имена и адреси.
Висблат се загледа в имената на болничните работници.
- Разбирам какво имате предвид. Добре - рече той с неохота, - погрижете се всички тези коли да бъдат претърсени отново. Ако теорията ви е вярна, някой трябва да е помогнал на този човек да се измъкне. И вашата работа е да откриете кой го е направил.
- Да, командир.
- Извикайте капитан Хол. Явно е пропуснал нещо важно. Да, има логика. Да си поговорим отново с него.
- Да, командир.
Висблат прищипа с пръсти долната си устна.
- Освен това трябва да имаме предвид и възможността издирваният да не е толкова сериозно ранен, колкото си мислехме. - Посочи картата на Хюстън и района около него. - Искам да удвоите охраната на всички летища в радиус триста километра. Точно там той ще предприеме следващия си ход.
