Хелена разтърка очи и незабавно позна единия от мъжете. Беше го виждала неведнъж по телевизията - характерната му червена коса и внушителните размери не можеха да се сбъркат. Това бе командир Висблат от ХПУ, следван от трима тактически полицаи. Това не бе точно реакцията, която можеше да се очаква от детектив Олсън.
Тайсън се хвърли напред, като ръмжеше заплашително.
Висблат спокойно вдигна пистолета си и през воя на турбините се чу приглушен изстрел. Кучето се сгърчи насред въздуха и падна в разлюляната от перките трева.
- Не-е-е! - изкрещя Джордж и се хвърли с разперени ръце към ранения си любимец. От гърдите на Тайсън бликаше кръв. Животното вече не дишаше.
Висблат се появи от облака прах и извика:
- Кьде е Уилсън Даулинг?
Джордж виждаше размазано от сълзите.
- Върви по дяволите! - изрева той, но дори сега му бе трудно да погледне полицейския командир в очите.
- Ще те питам още веднъж. - Висблат насочи пистолета си към него. - Къде е Уилсън Даулинг?
- Ти застреля кучето ми! - Обзет от ярост, Джордж погледна през рамо към Хелена, която бе клекнала и държеше Естир за нашийника. „Тя е виновна“, помисли си той. Жената викаше нещо, но беше невъзможно да я чуе от воя на роторите.
Висблат също погледна към нея и попита:
- Гадже ли ти е?
После рязко махна към Хелена и тримата му спътници тръгнаха предпазливо към нея с вдигнати оръжия. Джордж потръпна. В този миг си даде сметка, че Висблат не познава Хелена и че двамата не са женени, както си беше мислил. Тя през цялото време беше говорила истината.
- Питам те за последен път! - извика Висблат. - Къде е Уилсън Даулинг?
Джордж събра кураж и погледна командир Висблат в очите. Този тип беше още по-грамаден и по-грозен, отколкото го помнеше.
- Имам съобщение за теб - с подигравателна усмивка каза Джордж.
Заинтригуван от думите му Висблат се наведе към него.
- Уилсън ми поръча да ти кажа нещо. Каза ми да ти кажа... - Джордж повиши глас, докато не завика, - че никога няма да го пипнеш жив, ЗАДНИК такъв! - И се разсмя като побъркан. - С голям кеф е шибал жена ти, да знаеш!
Висблат го халоса безмилостно през лицето с пистолета. От силния удар Джордж падна назад и изгуби съзнание.
Хелена погледна командир Висблат в очите, без да помръдва от мястото си. Главният полицай на Хюстън изглеждаше вбесен. В изражението му имаше нещо, което я хвърли в паника. Естир заръмжа и се опита да се хвърли към него, но Хелена я държеше здраво.
Запита се дали не е най-добре да се предаде.
И тогава си спомни обещанието, което си бе дала преди много време - че никога няма да се остави на милостта на никого, без изключение. Дори да е полицай.
- Искам тази жена жива! - извика Висблат.
Тримата полицаи се затичаха към Хелена с автомати в ръце.
Хелена вдигна пистолета си и стреля предупредително във въздуха. Полицаите моментално се метнаха на земята. Изведнъж вихрушката от прах се засили и полетя във всички посоки - хеликоптерът форсира двигателите и се издигна малко над земята. Хелена разбра, че това е моментът, обърна се и се втурна към колата си, следвана плътно от Естир.
Хеликоптерът отново кацна и командир Висблат се метна в него.
- Излитай - каза и посочи нагоре. - Искам тази жена да бъде задържана!
Пилотът беше изнервен.
- Ами той? - попита и посочи Джордж, който лежеше в безсъзнание на тревата.
Русата жена вече беше до колата си. Висблат перна пилота по шлема.
- Зарежи го! Онази кучка току-що стреля по нас! Излитай!
Пилотът натисна едно копче и заговори спокойно в микрофона на шлема си:
- П-27 иска разрешение за спешно излитане. П-27 иска разрешение...
Висблат сграбчи шлема на пилота и завъртя главата му към себе си.
- Казах:излитай!
- Сър, това е контролирано въздушно пространство! Посоката на вятъра е...
Висблат изскубна кабела на радиостанцията.
- Веднага вдигай хеликоптера във въздуха! Това е заповед!
Докато скачаше в колата си, Хелена чу как двигателите на хеликоптера изреваха. Погледна назад и видя, че тримата полицаи тичат към нея през храсталака. В отговор тя стреля отново, високо през дърветата.
Естир неочаквано скочи през скута ѝ и се настани на съседната седалка. Май искаше да се повози. Хелена нямаше време да се разправя с кучето, така че превключи на задна и настъпи газта. Двигателят изпищя и черният мерцедес се понесе назад сред пушек от горяла гума. Хелена завъртя рязко волана, обърна колата, превключи скоростите и потегли на максимална скорост.
Тримата полицаи се смалиха в огледалото за обратно виждане.
Хелена си пое дъх, сякаш не бе дишала през последните две минути, и реши, че трябва колкото се може по-бързо да се свърже с баща си. Той щеше да знае как да постъпи. Тя включи мобилния си телефон и зачака да намери мрежа.
- Дай ми по-добър ъгъл! - извика Висблат. Беше се навел през вратата на хеликоптера, докато преследваха спортната кола към магистралата. - По-близо! - извика към кабината. - Не бива да ѝ позволяваме да се измъкне!
Пилотът сниши машината непосредствено над дърветата.
Черният мерцедес отново се появи на прицела.
