- За бога, Уилсън! Какво правим тук? Кажи ми! - извика тя. Отговор не последва и Хелена с неохота го последва навън. Миризмата на джунглата изпълни ноздрите ѝ и тя изведнъж осъзна, че е безкрайно далеч от живота, който познаваше. Трудно ѝ бе да си представи защо му е на Уилсън да идва на това странно място. Хелена се загледа към опустелите руини и в същия миг слънцето се показа между облаците и озари дъжда. За нея това беше добър знак - майка ѝ вярваше в това.
Уилсън докосна деформираното витло - две от четирите перки бяха изкривени под прав ъгъл. Шасито беше цялото в кал, предния колесник го нямаше, панели от обшивката в основата на крилете липсваха. Отворите за всмукване на въздух на двигателите бяха задръстени с клони и листа. Уилсън потръпна - пораженията бяха ужасни. Носът на самолета беше изорал дълбока бразда през центъра на площада, сякаш някаква гигантска змия бе преминала през града.
- „Тексас Еър“ здравата ще се ядосат - промърмори той.
Хелена стоеше до него с ръце на кръста.
- Сериозно?
- Не, шегувам се.
- Мислех, че Джордж Уошингтън е най-вбесяващият човек, на когото съм попадала - отвърна тя. - Докато не срещнах теб.
- „Тексас Еър“ наистина ще видят голям зор, докато разкарат това нещо оттук.
Хелена усети как дъждът се стича по шията ѝ.
- Уилсън, какво правим тук? Кажи ми, моля те. - Този път тонът ѝ беше почти мил.
- Отивам към онази пирамида ей там - каза той. - Ел Кастильо. Означава „замъкът“ на испански.
Плътните слоести облаци се движеха бързо над града. Хелена погледна към огромната пирамида. На върха й като че ли беше кацнала някаква четвъртита постройка.
- И защо ще го правиш?
- Малко е сложно за обяснение.
- Опитай.
- Ела да видиш сама. Това е най-доброто, което мога да ти предложа.
- А защо ти е този лост?
- И това е сложно за обяснение.
Хелена огледа мрачните изоставени сгради. Беше изумена, че наистина се намира тук, в Мексико. Сякаш сънуваше. Все пак фактът, че е жива, правеше съня доста добър.
Уилсън си спомни подробната информация, която му бе дал Бартън преди по-малко от две седмици. Маите бяха издигнали Чичен Ица без помощта на метални инструменти, товарни животни и дори без да използват колело - и си бяха свършили работата с невероятна точност и изобретателност. Докато Европа тънела в средновековен мрак, маите правели звездни карти, развили единствената истинска писмена система в Новия свят и овладели тънкостите на математиката. Обществото им се състояло от множество независими държави, всяка с многобройна селска общност и голям град, построен около церемониален център, най-често пирамида. Владетелят, живеещ в Чичен Ица, управлявал маите, но имало и много други подобни градове, пръснати из цяло Източно Мексико - Тикал, Копан, Уксмал и други.
Върховен бог на маите бил могъщият Кукулкан - пернатата змия. Според преданията той дошъл от небето преди двайсет столетия, получовек и полубог - птицата кетцал, символизираща небето, и змията, символизираща земята. Белокож и брадат, той бил богът на живота и божествената мъдрост.
- Чичен Ица означава Устието на кладенеца Ица. - Уилсън посочи. - Кладенецът Ица е сладководен водоем в южната част на града.
Докато минаваха покрай сградите, той накратко обясняваше кои са и какви са били функциите им - Женският метох, Храмът на воините, Хилядата колони. Постройките бяха невероятни - напълно различни една от друга, всички покрити с пищни украси.
Уилсън посочи Голямото игрище - просторна равна площ с високи каменни стени от двете страни.
- Тук са се провеждали игри с топки, продължаващи дни наред. Участвали са стотици мъже от двете страни. Проблемът бил в това, че ако отборът ти загуби, те принасят в жертва на боговете. - Стените бяха покрити с релефи, изобразяващи клането на изгубилите в края на играта. В единия край се издигаше пищна платформа за победителите, украсена със стотици черепи. - Ето на това му се вика истинска мотивация.
- Приличат ми на варвари - отбеляза Хелена.
- Да, имали са много странни обичаи. Но не са били варвари.
Вятърът шумолеше в дърветата. Хелена погледна към Ел Кастильо и попита:
- И тази ли пирамида е стара като египетските?
Уилсън поклати глава.
- Построена е две хиляди години по-късно. Египетските са много, много по-стари. - Той се завъртя в кръг. Нямаше никакви туристи. - Не мога да повярвам, че сме сами.
- Защо има толкова много открито пространство? - попита Хелена. Имаше чувството, че се разхождат из добре поддържано игрище за голф, с равна зелена трева навсякъде.
Уилсън прескочи оставената от самолета бразда.
- Някога градът е бил много гъсто населен. Предполага се, че тук са живели над двайсет хиляди души. Площадът е бил осеян с шатри, пазари и всякакви постройки. С времето по-малките са изгнили и не са оставили никакви следи.
Естир подтичваше щастливо до Уилсън, сякаш бяха излезли на разходка.
- Къде са отишли всички тези хора? - попита Хелена.
- Градът е бил изоставен преди около деветстотин и петдесет години.
